Направо към съдържанието

Аристотелис Захос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аристотелис Захос
Αριστοτέλης Ζάχος
гръцки архитект
Портрет от Евангелос Йоанидис, 1930 г.
Портрет от Евангелос Йоанидис, 1930 г.

Роден
1871 г.
Починал
1939 г. (68 г.)

Националност Гърция
Учил вБитолска гръцка гимназия
Мюнхенски университет
Щутгартски университет
Аристотелис Захос в Общомедия

Аристотелис Захос (на гръцки: Αριστοτέλης Ζάχος) е виден гръцки архитект от XIX и първата половина на XX век. Захос е автор на множество частни и обществени постройки и е смятан за човека върнал гръцкия характер на новата гръцка архитектура.[1]

Захос е роден в 1871 година или в Костур,[1] или във Велес[2][3], Османска империя, в семейството на гимназиалния учител Атанасиос Захос от Сятища.[1] Чичо му Аргириос Захос е виден общественик.[4] Завършва гръцката гимназия Битоля, след което заминава за Германия и учи архитектура в три от най-известните университета – в Мюнхен, Щутгарт и Карлсруе. Там учители са му водещи германски архитекти и теоретици като Фридрих фон Тиерш (1852 – 1921), Карл Шефер (1844 – 1908) и Йозеф Дурм (1837 – 1919). В 1897 година прекъсва следването си и се записва доброволец в избухналата Гръцко-турска война. След гръцкия разгром се връща в Германия и става асистент на Йозеф Дурм в Карлсруе и работи с него върху много известни сгради. Заради професионалните си ангажименти Захос не успява да завърши архитектура. В 1905 година се връща в Гърция, но започва да се занимава с архитектура едва в 1913 година. В 1911 година публикува революционната статия „Народна архитектура“ в списанието „Калитехнис“ на Герасимос Вокос, в която оспорва гръцкия характер на неокласицизма. От 1913 година Захос работи върху градоустройствения план на Солун. От 1915 до 1917 е начело на техническата служба в общината в Атина. Захос изработва и градоустройствените планове в Триполи и Митилини.

По време на Националната схизма Захос, който има германско образование, подкрепя прогерманската монархическа фракция.[5]

В 1918 година на Захос е възложена реставрацията на изгорялата при Големия пожар през 1917 година базилика „Свети Димитър“ в Солун. За тази му работа в 1931 година Атинската академия го награждава с най-висок медал.

Повечето от новопостроените от Захос частни и публични сгради са във византийски стил.[6][7]

Умира през 1939 година в Атина на 68-годишна възраст.

Сред забележителните сгради на Захос са:

  1. а б в Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  2. Ζάχος Αριστοτέλης, архив на оригинала от 5 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181205003546/http://www.imma.edu.gr/macher/hm/hm_main.php?el%2FEC.3.1.3.1b.html, посетен на 12 февруари 2021 
  3. Η Θεσσαλονίκη μέσα από το φακό του Αριστοτέλη Ζάχου 1912 – 1917, Αθήνα, Μουσείο Μπενάκη και ΕΛΙΑ, 2002., архив на оригинала от 8 август 2014, https://web.archive.org/web/20140808124824/http://www.imma.edu.gr/macher/lit/02.html, посетен на 1 януари 2013 
  4. Η οικογένεια του Αθανασίου Ζάχου δασκάλου της Αστικής Σχολής Χώρας // Siatistanews.gr. Посетен на 23 септември 2016.
  5. Ιερός Ναός προς τιμήν του Αγίου Μεγαλομάρτυρος Δημητρίου // Siatista.gr. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 23 септември 2016.
  6. „Ο αρχιτέκτονας Αριστοτέλης Ζάχος (Καστοριά 1871-Αθήνα 1939)“ – Περίληψη σχετικής ανακοίνωσης της Ελένης Φεσσά–Εμμανουήλ στο Διήμερο Επιστημονικό Συμπόσιο „Οι αρχιτέκτονες του Βόλου – Συμβολές στην ευρωπαϊκή αρχιτεκτονική“, Βόλος, 14 – 15 Νοεμβρίου 1997.
  7. „Σε παράλληλες πορείες: Οι „εμψυχωτές“ του ελληνικού αστικού τοπίου μεταξύ των δύο πολέμων“ – Βιβλιοκριτική του Αντρέα Γιακουμακάτου για βιβλίο των Φεσσά και Μαρμαρά· στην εφημερίδα Το Βήμα, 26 Φεβρουαρίου 2006.
  8. Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου // Σιάτιστα Info. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 27 май 2014 г.