Бан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бан.

Бан е средновековна титла на владетел (или управител) на област главно при южните славяни, както и в Унгарското кралство, Хърватия, Трансилвания, Влашко и Албания[1].

В по-ново време (19 и 20 век) приемствено и по традиция управителите на области и административни единици в Кралство Сърбия и Югославия са наименувани банове и съответно бановини.

Етимологията на титлата е най-вероятно свързан с Аварския хаганат. Константин Багренородни споменава титлата baianos, свързана с монг.-тур. байан „богат, богаташ“[2]. На южнославянска почва съчетанието -aja- е стегнато до -а-.

Титлата се среща рядко в България. Легендарният Бан Янука[3], защитник на София от османските турци в края на 14 век, е управител (наместник на цар Иван Шишман) в Средец и областта[4], но е твърде възможно под личността на „бан Янко“ (според кратка византийска хроника[5]) в народната памет и епос да се крие трансилванският владетел Ян Хунияди, който през декември 1443 г. преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, като освобождава София от османците.

Смята се, че името на областта Банат произтича, чрез корена си, от названието на нейния управител.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на средните векове, София. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.
  2. Български етимологичен речник. Т.1. Издателство на Българската академия на науките, София 1971, с. 30
  3. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
  4. Хилендарски, Паисий. История славянобългарска. 1760 – 1762.
  5. Ангелов, Владимир. Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, София. ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4, 2007.