Направо към съдържанието

Бахчисарай

Бахчисарай
Бахчисарай
Bağçasaray
— град —
      
Герб
Украйна
44.7528° с. ш. 33.8608° и. д.
Бахчисарай
Крим
44.7528° с. ш. 33.8608° и. д.
Бахчисарай
Страна Украйна
Авт. републикаКрим
РайонБахчисарайски градски съвет
Площ55 km²
Надм. височина300 m
Население27 351 души (2016)
497 души/km²
КметАлександър Трянов
Основаване1532
Пощенски код298400 – 298408
Телефонен код+7 36554
Бахчисарай в Общомедия

Бахчисара́й (на украински: Бахчисарай; на кримскотатарски: Bağçasaray) е град в Крим, Украйна. Днес административен център на Бахчисарайски район, градът е бивша столица на Кримското ханство и Кримската народна република. Разположен е в долина в подножието на Кримските планини, на 22 km югозападно от Симферопол и на 27 km североизточно от Севастопол. Към 2016 г. има население от 27 351 души.[1]

Името на града в превод от кримскотатарски означава „градина-дворец“ (бахча/bağça – сад, сарай/saray – дворец).

На територията на днешен Бахчисарай в миналото са съществували няколко поселения. Към момента на образуването му като град в началото на XVI век тук се открояват три селища: градът-крепост Кирк-Ер, селището Салачик в каньона в подножието на Кирк-Ер и селището Ески-Юрт при изхода от долината. В Салачик и Кирк-Ер още от времената на Златната орда съществуват административни центрове. През XV и XVI век кримският хан Менгли I Герай започва градско строителство в Салачик, планирайки да го превърне в голяма столица. Каньонът, обаче, се оказва твърде тесен и малко по-късно ханският дворец е преместен на по-широко в Бахчисарай. Новата столица бързо става не само административен, но и културен и икономически център на ханството. По това време тук живеят 25 хиляди души от различни етноси.[2]

През 1736 г. градът е нападнат и опожарен от руската армия, ръководена от Христофор Миних, поради стремежа на Русия да придобие излаз на Черно море. Впоследствие градът е построен отново, с помощта на архитекти от Истанбул. Татарското ханство не успява да придобие отново независимост, а Крим е присъединен към Руската империя от Екатерина II. В резултат на това знатните татари в града емигрират към Истанбул, а Бахчисарай обезлюдява. Към края на XVIII населението му възлиза на около 6 хиляди души.[2]

Бахчисарай през 1943 г.

По време на Кримската война градът се оказва в центъра на бойните действия – недалече от града се провежда първото сражение, при което руската армия претърпява поражение.[3]

През XIX и XX век градът е център на културния и обществен живот на кримските татари. До депортацията на кримските татари през 1944 г. Бахчисарай е един от трите градове (заедно с Карасубазар и Алуща) в Крим, които са с преобладаващо кримскотатарско население.[3] След изселването на кримските татари в града са заселени българи, гърци и арменци.[2]

В днешно време останалите исторически обекти около града привличат туристи.

Население по години
1930[4] 1939 1979[5] 1989[5] 2001[5] 2006 2009[6]
10 450 10 891 22 321 25 363 27 549 26 400 26 067
2010[6] 2012 2014 2016[1]
26 144 26 363 27 448 27 351

Към 1930 г. в града живеят 10 450 души, от които 7420 кримски татари, 1850 руснаци, 315 евреи, 205 гърци, 185 украинци, 50 немци, 30 българи, 30 арменци и 365 други.[4]

По данни от преброяването през 2014 г., етническият състав на града изглежда така:[7]

  руснаци (59.20%)
  украинци (10.11%)
  татари (3.78%)
  беларуси (0.72%)
  арменци (0.39%)
  узбеки (0.32%)
  други (2.96%)

В Бахчисарай се произвеждат строителни материали, вино, хлебни изделия и етерични масла. Голяма роля в икономиката на града играе туризма. Основните туристически обекти на града са Ханският дворец и Чифут кале.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
  2. а б в ((ru)) История Бахчисарая
  3. а б ((ru)) История Бахчисарая во времена Российской Империи Архив на оригинала от 2018-01-09 в Wayback Machine.
  4. а б ((ru)) Бахчисарай – О городе Архив на оригинала от 2017-04-21 в Wayback Machine.
  5. а б в ((uk)) Кількість та територіальне розміщення населення України. Дані Всеукраїнського перепису населення 2001 року про адміністративно-територіальний поділ України.
  6. а б ((uk)) Статистичний збірник „Чисельність наявного населення України на 1 січня 2011 року“ Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine.
  7. ((ru)) Национальный состав населения // Итоги переписи населения в Крымском федеральном округе 2014 года на сайте Крымстата Архив на оригинала от 2015-09-25 в Wayback Machine.
  8. ((tr)) Kardeş Şehirler – Bursa Büyükşehir Belediyesi Архив на оригинала от 2016-05-23 в Wayback Machine.