Ботьо Петков

Ботьо Петков
	Ботьо Петков
български просветен деец и учител
	Портрет по спомени на съвременници
Роден	1815 г. Карлово, Османска империя
Починал	1869 г. (54 г.) Калофер, Османска империя
Литература
Псевдоним	даскал Ботю
Жанрове	историческа и просветна литература
Семейство
Баща	Петко Тачев
Майка	Ана Нектариева
Съпруга	Иванка Ботева (1845 – 1869)
Деца	Христо Ботев; Кирил Ботев; Стефан Ботев; Боян Ботев
	Ботьо Петков в Общомедия

Ботьо Петков Тачев, наричан даскал Ботю, е български просветен деец и учител.

Със своята съпруга Иванка Ботева имат 9 деца, сред които са революционерът Христо Ботев и генералът Кирил Ботев.

Биография

Семейство

Ботьо Петков е роден в Карлово през 1815 г., в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. Баща му се занимава с кръчмарство и гайтанджийство^[1]. Майка му е от известния род Нектариеви, от който са също Кирил Нектариев и Мария Нектариева (баба на Христо и Евлоги Георгиеви). От брака се раждат, освен Ботьо, и 3 момичета – Печовица, Харитина и Лала.

Образование

През 1828 г. Ботьо Петков постъпва в гръцкото училище на Райно Попович за подготовка на учители. Там изучава гръцки език и други дисциплини и получава солидно за времето си образование. След като известно време учителства в родния си град, през 1839 г. Ботьо Петков започва работа като учител в Калофер. Доказал се като надежден и способен учител, през 1841 г. е избран от Калоферската община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава 2 години. В семинарията Петков е сред 3-та (от 13) български ученици, отличаващи се с „твърде добри способности“. Този период „формира характера му, приобщава го към руската литература, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби“.

Семеен живот

През 1843 г. той се връща в Калофер, където продължава своята дейност като народен учител. В края на 1845 г. се жени за Иванка Стойкова Дрянкова, произхождаща от известен и уважаван калоферски род^[2], с която имат 9 деца – Христо (1848 – 1876), Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), Стефан (1854 – 1890), Кирил (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и Боян (1866 – 1885). Според лични свидетелства на Ботьо Петков той живее в лоши условия, изключително бедно.

До края на живота си остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29 август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.

Учителско дело

Ботьо Петков е останал в народната памет като Даскал Ботю.

През 1839 г. дотогавашният учител в Калофер Неофит Бозвели заминава в Цариград да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков се премества в Калофер, заема неговото място и развива учителската си дейност. Успоредно с учителското дело пее в църквата „Св. Атанасий“ в града.

Като признателност за усърдието, калоферската община го изпраща в Одеса да учи в тамошната семинария през 1841 г. След завръщането си през 1843 г. Ботьо Петков продължава своята дейност като народен учител. В резултат от усърдната работа броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало училището, става непригодна. Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848 г. е открито новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище.

Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, създава седмично разписание и единна годишна програма за изучаваните предмети, за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците.

Ботьо Петков притежава колекция от книги, събирани в продължение на 20 години, с която спомага за създаването на богата библиотека в училището. За обогатяване на тази библиотека се свързва с калоферци, живеещи в Одеса, Букурещ или Цариград, които също изпращат книги и учебни помагала.

Благодарение на доброто обучение, което получават в калоферското училище, и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.

Преводач и писател

Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време на престоя си в Одеса и го развива през целия си живот. В Одеса превежда от руски „Нещо за безграмотните человеци“, издадена в Смирна през 1843 г., а през 1844 г. отново в Смирна излиза неговият превод от гръцки на „Психология или душесловие за учение на децата“.

Ботьо Петков продължава своята преводаческа дейност и в Калофер, където превежда „Критически издиряния за историята българска“ на Юрий Венелин. С тази книга се запознава още в Одеса и въз основа на записки от нея, още преди да осъществи своя превод, преподава история в калоферското училище. Изпада в конфликт с Калоферската община, след като получава отказ да му отпусне аванс от учителската му заплата, за да издаде книгата, и през 1853 г., почти изцяло със собствени средства, Ботьо Петков поема нейното издаване и разпространение.

Над превода на „Пълна география“ на А. Оболовски работи повече от десетилетие и през 1868 г. излиза от печат „Кратка всеобща география“. Творбата е преработена и обогатена версия на книгата на Оболовски. Това е неговият последният печатан труд.

Ботьо Петков сътрудничи на българския възрожденски печат. В писмо до „Цариградски вестник“ от 1857 г. пише за нуждата от създаване на общоприета българска граматика и изразява намерение да сподели на страниците на вестника своите правила за глаголите в българския език. Изпраща и множество писма, публикувани на страниците на вестник „България“ и „Цариградски вестник“, в които излага възгледите си за самостоятелна българска църква и отхвърля идеята за зависимост от римокатолическата църква.

Трудове

„Кратка всеобща география от Ботя Петкова“
„Нещо за безграмотните человеци“ (превод)
„Психология или душесловие за учение на децата“ (превод)
„Критически издиряния за историята българска“ (превод)

Признателност

Край Музея на просветното дело до централния площад „Христо Ботев“ в Калофер е издигнат паметник на Ботьо Петков.

На Ботьо Петков е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

От 2001 г. насам се присъжда национална награда „Даскал Ботьо Петков“. Връчва се на 1 ноември всяка година от МОН на учител от страната, допринесъл с труда си за развитието и обогатяването на съвременното училищно дело.

Бележки

↑ Атанаска Петкова, „Ботьо Петков“, изд. „Народна просвета“, 1988 г.
↑ Маргарита Атанасова-Арачийска, „Даскал Ботьо Петков – знаменит баща на велик син“, вестник „Десант“, 4 февруари 2015 г.

Литература

Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, „Изток-Запад“, 2007. ISBN 978-954-321-312-2.
Лазарова, Вероника. Ботев умира без кръвни наследници // 168chasa.bg. „168 часа“, 2010. Посетен на 11 януари 2014.
Мария Георгиева Петрова, „Ботйо Петков“, монография, 2001 г., Издателство: Христо Ботев, София, ISBN: 954-445-740-2
Атанаска Петкова, „Ботьо Петков“ – 1986 г.
Юбилеен вестник „180 години Ботьо Петков“
Вестник „Цариградски вестник“, № 317, февруари 1857 г.

Външни препратки

[1] Атанаска Петкова, „Ботьо Петков“, изд. „Народна просвета“, 1988 г.

[2] Маргарита Атанасова-Арачийска, „Даскал Ботьо Петков – знаменит баща на велик син“, вестник „Десант“, 4 февруари 2015 г.

[1]

[2]