Направо към съдържанието

Васил Павурджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Павурджиев
Роден28 септември 1897 г.(1897-09-28)[1]
Починал5 януари 1948 г. (на 50 г.)
София, България
Националност България
Дебютни творбисп. Българан[1]

Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   
Васил Павурджиев в Общомедия

Васил Димитров Павурджиев е български писател и преводач, поет, прозаик, журналист, общественик политик от БЗНС.[1]

Завършва гимназия в Пловдив, а от 1922 става член на БЗНС и следва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[1] В периода 1923 – 1925 година е арестуван няколко пъти поради участието му в Септемврийското въстание и особено след Атентата в църквата Света Неделя, по-късно освободен и уволнен от служба, става тютюноработник. Между 1925 и 1944 е журналист в Пловдив и София и става директор на Държавната печатница. През 1936 година посещава СССР, откъдето изпраща репортажи, някои от които излизат във в. Заря.[1] Един от основателите на народното движение за българо-съветска дружба. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е председател на Съюза на българо-съветските дружества. Редактор е на в. Земеделско знаме от 1946 до 1948, един от основателите и главен редактор на сп. Пламъче (1945 – 1948), министър на мините и подземните богатства (1947 – 1948).[1] От 1946 до 1948 е главен редактор на вестник Земеделско знаме и председател на съюза на българските журналисти[2]. През 1947 година става министър на мините и подземните богатства.

Литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Литературната си дейност започва през 1916 г. в сп. Българан, Смях и сълзи, Маскарад, където се появява и колективното му хумористично творчество с Христо Смирненски, подписвано като „Ведбал и Васка П“.[1] Пише поезия, хумор, публицистика, стихове и приказки за деца. Сътрудничи на Вестник на вестниците и в. „Пладне, Заря, Щука. По-особено значение имат басните му.[1] Като баснописец следва линията на нашата литература, набелязана от П. Р. Славейков, Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов. Превежда от руски език.[1]

Творба Година
„Окови“ 1928 г.
„Слънчева градинка“ 1933 г.
„На гости у слънцето“ 1937 г.
„Портокаловото момче“ 1938 г.
„Ангелчето на цветята“ 1939 г.
„Китайски приказки“ 1939 г.
„Страшилището на пустинята“ 1939 г.
„Японски приказки“ 1939 г.
„Белият хляб“ 1942 г.
„Приключенията на Скришко“ 1942 г.
„Нимбус и мистериозмия куфар“ 1943 г.
„Опасни елементи“ 1945 г.
„Чудните музиканти“ 1945 г.
„Веселата сватба“ 1946 г.
„Тридесет години съветска култура“ 1947 г.
„Златното сърце“ 1948 г.
  1. а б в г д е ж з и к Биография и библиография в „Литературен свят“
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
- министър на мините и подземните богатства (11 декември 1947 – 5 януари 1948) Кирил Клисурски