Велвендо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велвендо
Βελβεντό
— град —
Църквата „Свети Николай“
Кожанско
40.2547° с. ш. 22.0742° и. д.
Велвендо
Западна Македония
40.2547° с. ш. 22.0742° и. д.
Велвендо
Гърция
40.2547° с. ш. 22.0742° и. д.
Велвендо
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемВелвендо
Надм. височина471 m
Население2913 души (2021 г.)
Пощенски код504 00
Телефонен код2464
Официален сайтvelventos.gr
Велвендо в Общомедия

Велвендо̀ (на гръцки: Βελβεντό или Βελβεντός, Βελβενδός, Велвендос) е малък град в Република Гърция, център на дем Велвендо в област Западна Македония. Градчето има население от 3437 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Велвендо е разположен на 40 километра югоизточно от град Кожани, на десния бряг на големия язовир на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Фламбуро (Пиерия). Между Велвендо и село Катафиги е разположен Велвендският манастир „Света Троица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Разположените на входа на градчето църкви „Свети Мина“ и „Свети Николай“ са средновековни – първата е от края на XII – началото на XIII век,[1] а втората от XIV век.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Енорийската църква „Успение Богородично“ е от 1807 година.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велвендон (Velvendon) живеят 3020 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велвендо е смесено гръцко-турско село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 546 къщи.[5]

На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Волвендо (Volvendo) е представено като гръцко-турско село.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Велвендо остава в Гърция.

В 1922 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Велвендо е смесено местно-бежанско селище с 10 бежански семейства и 41 жители бежанци.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Велвендо на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Търнар Ταρνάρ Гликовриси Γλυκόβρυση[8]
Бурондза[9] Μπουροντζα Алмири Αλμυρή[8] местност на З от Велвендо по десния бряг на Бистрица[9]
Пруцово[9] Προύτσοβο Дектис Δέκτης[8] местност на З от Велвендо по десния бряг на Бистрица[9]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свети Антоний“, църква построена в 1967 година на 200 m северно от унищожения от Ксиролакас на 17 април 1967 година византийски храм. Старата църква е представлявала гробищна базилика с нартекс, женска църква, амвон и резбован иконостас. Сред спасените икони има една от 1664 година. В 1946 – 1947 година гробищата са преместени при църквата „Свети Димитър“[10]
  • „Свети Апостоли“, възрожденска църква от 1867 година
  • „Свети Атанасий“, църква построена на панорамно място на пътя за Палеограцано в 1920 година върху по-стар храм, споменат в стар миней от Велвендо като изграден в 1607 година[11]
  • „Свети Архангели Михаил и Гавриил“, построена през 1980 година в местността Керасиес[12]
  • „Свети Безсребреници“, строежът започва в 1922 и завършва в 1925 година. Архитектът Тисиос Цицфикис загива при строителните работи. Интериорът е дело на Николаос Бахцес и Н. Фкярас (Караянис). Църквата има притвор, женска църква и владишки трон[13]
  • „Света Богородица Ксеспирица“, църква на запад от Велвендо, разширена и обновена в 60-те и 70-те години на XX век, има седем икони от около 1730 година[14]
  • „Света Варвара“, параклис без дата, построен в горната част на селото, в непосредствена близост до мелницата. През 1970 е ремонтирана и е добавен притвор.[15]
  • „Свети Василий“, църква построена в края на XIX век, разширена в 1966 година.[16]
  • „Свети Георги“, средновековна църква на десния бряг на Ксиролакас[17]
  • „Свети Георги“, средновековна църква в Грачани[18]
  • „Свети Димитър“, средновековна църква в Грачани[19]
  • „Свети Димитър“, гробищна църква, започната в 1973 и завършена в 1976 година, до нея е запазена и старата църква[20]
  • „Свети Димитър“ във Фонца, малка църква от средата на ΧΙΧ век, изгоряла при пожар в 1952 година и възстановена и разширена в 1959 година. Три стари икони от храма се пазят в енорийската църква на градчето[21]
  • „Свети Дионисий Олимпийски“, втората енорийска църква на градчето, построена за бежанците от Палеограцано, Катафиги и Агия Кириаки, изгорени от германските окупатори в 1943 година[22]
  • „Свети Дух“, построена през 20-те години на XX век. В 1987 година е изработен иконостасът[23]
  • „Свети Евтимий“, църква от османско време, разположена в местността Краниес, по-късно реновирана[24]
  • „Животворящ източник“[25]
  • „Свети Зинон“, нова църква в местността Галановриси[26]
  • „Свети Илия“. Построена е през османската епоха на гористия хълм Пиргос. Изписана е и е имала владишки трон, но е опожарена от германците през Втората световна война. Възстановена е в 1970 година[27]
  • „Свети Илия“, известна като Катнос. Построена е през османската епоха. Ремонтирана в края на XX век.[28]
  • „Свети Илия“, построена в 1933 година от американски емигранти[29]
  • „Свети Йоан Колибар“, разположена на склон на Кабанос, близо до река Авузяни, изградена е в 1986 година върху напълно разрушен стар храм[30]
  • „Свети Константин“, стара църква, разположена в местността Еклисиес (в превод Църкви) на десния бряг на Ксиролакас, обновена и разширена в 1990 година[31]
  • „Света Параскева“, църква без дата, обновена в началото на XX век, разположена в местността Ай Пневмата на пътя за Скепасмено[32]
  • „Свети Апостол Марк“, построена в 1971 – 1972 година[33]
  • „Свети Меркурий“, стара църква, разположена Амкуриос, отвъд Лафиста. До средата на XX век е гробишна църква. В 1962 година е ремонтирана, в 70-те години е построен нартекс, в 1993 – 1994 година е разширена и е подменен покрива, а в 1995 година е частично изписана. Две много стари икони от храма се пазят в централната църква[34]
  • „Свети Меркурий и Екатерина“, църква от 30-те, разширена през 70-те години на XX век. В 1995 година е построен притвор. В храма се пазят три икони от 1847 година[35]
  • „Свети Мина“, средновековна църква от XII – XIII век
  • „Свети Некратий“, църква, разположена в местността Кариес и изградена в 1968 година[36]
  • „Свети Нестор“, църква, построена в 20-те или 30-те години на XX век, североизточно от Ай Марко[37]
  • „Свети Николай“, средновековна църква от XVI век
  • „Свети Николай“, средновековна църква в Байко
  • „Свети Николай“ в Като Брава от 1910 – 1912 година. В 1996 – 1997 година са проведени археологически разкопки на елинистическото селище в Като Брава от III–II век пр. Хр.[38]
  • „Свети Пантелеймон“, малка, ниска църква от османско време, изградена между метоха и „Свети Илия“, ремонтирана в 1986 година[39]
  • „Света Параскева“, средновековна църква при изворите на Авузяни[40]
  • „Света Параскева“, възрожденска църква в Плакес[41]
  • „Света Параскева“, открита църква с покрив, разположена североизточно от Велвендо, на 800 m височина в Камбуница. В непосредствена близост до църквата има руини от крепост от III век, реконструиран в V от Юстинан Велики[42]
  • „Свето Преображение Господне“, в местността Камбания, разширена в 1970 година[43]
  • „Свети Прокопий“, църква, построена в 1915 година в местността Батания, в 1960 година е разширена с нартекс и е сменен покривът[44]
  • „Свети Рафаил“, малка, еднокорабна базилика, построена в 1994 година в източната махала Бацко[45]
  • „Рождение на Свети Йоан Предтеча“, построена върху руините на по-стар храм[46]
  • „Свети Сава“, построена през 1967 година[47]
  • „Свети Стилиан“, построена от 1985 до 1992 година на пътя за Кожани[48]
  • „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, базилика с купол, построена в 1923 година. Иконостасът е изписан от Н. Бахцес в 1935 година. Иконостасната икона на Свети Спиридон вляво е дело на Харисиос Цукарданис от 1936 година. Иконостасната икона на светците покровители всясно също е стара. В 1987 година е добавен притвор[49]
  • „Света Троица“, възрожденска църква, построена около 1870 година[50]
  • „Свети Харалампий“, кръстокуполен храм, започнат в 1996 година край платановата горичка на Авузяни[51]
  • „Свети Христофор“, църква в едноименната местност на един хълм над равнината, разширена и обновена в 1970 година[52]
  • „Успение Богородично“, главна енорийска църква от 1807 година

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият андартски деец Маркос Паламидис от Велвендо
Родени във Велвендо

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Ιστορικά στοιχεία για την εκπαίδευση και τη μετανάστευση στο Βελβεντό“, „Πρακτικά Επιστημονικού Συνεδρίου Βελβεντού“, Θεσσαλονίκη 1994.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίου Μηνά Βελβεντού // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίου Νικολάου Βελβεντού // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г. (на гръцки)
  3. ↑ Assumption of Virgin Mary – Velvento // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-30. Посетен на 30 декември 2014.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  7. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  9. ↑ а б в г Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  10. ↑ Άγιος Αντώνιος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
  11. ↑ Άγιος Αθανάσιος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  12. ↑ Αρχάγγελοι Μιχαήλ και Γαβριήλ // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  13. ↑ Άγιοι Ανάργυροι // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  14. ↑ Παναγιά Ξεσπειρίτσα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  15. ↑ Αγία Βαρβάρα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  16. ↑ Άι Βασίλης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  17. ↑ Αγίου Γεωργίου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  18. ↑ Αγίου Γεωργίου Γριτσιάνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  19. ↑ Αγίου Δημητρίου Γριτσιάνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  20. ↑ Άγιος Δημήτριος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  21. ↑ Άγιος Δημήτριος Φόντσα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  22. ↑ Αγίου Διονυσίου του εν Ολύμπω // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  23. ↑ Αη-Πνεύματα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  24. ↑ Άγιος Ευθύμιος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  25. ↑ Ζωοδόχου Πηγής // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  26. ↑ Άγιος Ζήνων // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  27. ↑ Προφήτη Ηλία στον Πύργο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  28. ↑ Προφήτη Ηλία // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  29. ↑ Αη-Λιας // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  30. ↑ Άγιος ᾿Ιωάννης ὁ Καλυβίτης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  31. ↑ Άγιος Κωνσταντίνος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  32. ↑ Αγία Παρασκευή // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  33. ↑ Ευαγγελιστού Μάρκου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  34. ↑ Άγιος ᾿Ιωάννης ὁ Καλυβίτης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  35. ↑ Αγίων Μερκουρίου και Αικατερίνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  36. ↑ Άγιος Νεκτάριος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  37. ↑ Άγιος Νέστορας // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  38. ↑ Αγίου Νικολάου στο Μπράβα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  39. ↑ Αγίου Παντελεήμονα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  40. ↑ Αγία Παρασκευή Αβουζιανή // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  41. ↑ Αγία Παρασκευή Πλάκες // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  42. ↑ Αγία Παρασκευή στο Παλιόκαστρο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  43. ↑ Μεταμόρφωσης του Σωτήρος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  44. ↑ Άγιος Προκόπιος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  45. ↑ Άγιος Ραφαήλ // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  46. ↑ Γενέθλιο του Αγίου Ιωάννη Προδρόμου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  47. ↑ Αη-Σάββας // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  48. ↑ Αγίου Στυλιανού // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  49. ↑ Άγιοι Θεόδωροι // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  50. ↑ Αγία Τριάδα // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  51. ↑ Άγιος Χαράλαμπος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  52. ↑ Άγιος Χριστόφορος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  53. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 100. (на гръцки)
  54. ↑ Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)[неработеща препратка]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велвендо&oldid=12132791“.