Направо към съдържанието

Вирджиния Джуфре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вирджиния Джуфре
Защитничка за справедливост за жертвите на сексуален трафик
Родена
9 август 1983 г. (41 г.)
Семейство
СъпругРобърт Джуфре
Деца2 сина и 1 дъщеря
Уебсайтwww.speakoutactreclaim.org

Вирджиния Луиз Джуфре (по баща Робъртс; на английски: Virginia Louise Giuffre (née Roberts); * 9 август 1983 в Сакраменто, Калифорния, САЩ) е американо-австралийска[1] активистка, която предлага подкрепа на жертвите на сексуален трафик. Тя е предполагаема жертва на групата за сексуален трафик на американския милионер финансист Джефри Епстийн.[2]

През 2015 г. създава „Жертвите отказват да мълчат“ (Victims Refuse Silence) – организация с нестопанска цел, базирана в Съединените щати[3][4] която е възобновена под името „Говори на глас, действай, изисквай“ (Speak Out, Act, Reclaim (SOAR)) през ноември 2021 г. Джуфре дава подробен разказ на много американски и британски репортери за преживяванията си, когато е била трафикирана от Епстийн и неговата приятелка Гилейн Максуел.[5][6]

Джуфре завежда наказателни и граждански дела срещу Епстийн и Максуел и призовава директно обществеността за справедливост и осведоменост.[7] Тя съди Максуел за клевета през 2015 г. и делото е решено в полза на Джуфре за неразкрита сума през 2017 г.[8] На 2 юли 2019 г. Апелативният съд на Съединените щати за втория окръг нарежда разпечатването на документите от по-ранния граждански иск на Джуфре срещу Максуел.[9] Първата партида документи от делото на Джуфре са публикувани на 9 август 2019 г., като допълнително замесват Епстийн, Максуел и редица техни сътрудници. На следващия ден, 10 август 2019 г., Епстийн е намерен мъртъв в затворническата си килия в Манхатън, Ню Йорк.[10]

В интервю от октомври 2019 г. за телевизионното предаване на Би Би Си, „Панорама“, излъчено на 2 декември, Джуфре описва предполагаемите си преживявания, когато е била сексуално трафикирана от Епстийн за британския принц Андрю, което спомага за негативното общественото мнение за принца.[11][12]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Вирджиния Джуфре е родена като Вирджиния Луиз Робъртс [13] в град Сакраменто, щата Калифорния, на 9 август 1983 г. като дете на Скай и Лин Робъртс.[14][15] Семейството се мести в Локсанатчи в Окръг Палм Бийч, Флорида, когато тя е на 4 г.[15] Джуфре има по-малък брат.[16] Съобщено е, че тя идва от проблемен дом[16] и от 7-годишна възраст с нея блудства близък семеен приятел.[3] „Бях просто толкова психически белязана още на толкова млада възраст и избягах от това“, казва тя в предаването „Панорама“ през 2019 г.[2] Джуфре казва пред в. „Маями Хералд“, че е преминала от това да бъде в ситуация на насилие до живота на избягала от дома и до живота в приемни домове.[17] Тя живее на улицата на 14-годишна възраст, където казва, че е намерила само „глад и болка и [още] малтретиране“.[2] По-късно с нея блудства 65-годишният секс трафикант Рон Епингър в Маями.[18] Джуфре живее с него около 6 месеца.[13] Твърди се, че Епингър е управлявал параван за международен секс трафик, известен като модна агенция „Пърфект 10“[19] Той е атакуван от ФБР и по-късно се признава за виновен по обвинения в контрабанда на емигранти с цел проституция, междущатски пътувания с цел проституция и пране на пари.[19]

На 14-годишна възраст Джуфре се събира с баща си и се връща да живее с него. Баща ѝ работи като мениджър по поддръжката в имота Мар-а-Лого – собственост на Доналд Тръмп и ѝ помага да си намери работа там.[12]

Връзка с Епстийн (2000 – 2002)

[редактиране | редактиране на кода]
Джефри Епстий малко преди смъртта си

В начарото на 2000 г.[20] когато Джуфре е спа служителка в частния клуб Ма-a-Лаго на Доналд Тръмп в Палм Бийч, тя се запознава с Гилейн Максуел, докато чете книга за масажна терапия. Максуел, британска светска личност и дъщеря на покойния медиен магнат Робърт Максуел, се обръща към нея, забеляза книгата, пита я за интереса ѝ към масажа и ѝ предлага потенциална работа за милионера Епстийн като пътуваща масажистка с уверението, че не е необходим опит.[16] Когато Джуфре пристига в дома на Епстийн в Палм Бийч, тя казва, че го намира легнал гол и Максуел ѝ казва как да го масажира. „Те изглеждаха хубави хора, така че им се доверих и им казах, че съм имал наистина трудни времена в живота си дотогава – бях избягала от дома, бях малтретирана сексуално, малтретирана физически... Това беше най-лошото нещо, което можех да им кажа, защото сега знаеха колко съм уязвима“, казва Джуфре.[2] Тя заявява, че след като Максуел я запознава с Джефри Епстийн, двамата бързо започват да я подлагат на грууминг да предоставя сексуални услуги под претекст, че трябва да бъде обучена за професионална масажистка.[21]

Гилейн Максуел

Между 2000 и 2002 г. Джуфре е тясно свързана с Епстийн и Максуел, пътувайки между резиденциите на Епстийн в Палм Бийч и Манхатън (където той притежава Хърбърт Н. Щраус Хаус), с допълнителни пътувания до Зоро – ранчото на Епстийн в Ню Мексико и до частния му остров Литъл Сейнт Джеймс (Американски Вирджински острови).[22] В поредицата за разследваща журналистика на в. „Маями Хералд“ „Перверзия на справедливостта“ (Perversion of Justice) Джуфре описва преживяванията си от трафика си от Епстийн, за да предоставя масажи и сексуални услуги за него и редица негови бизнес партньори в продължение на 2,5 г.[23] В интервюто си за Би Би Си тя казва, че е била „предавана наоколо като чиния с плодове“ на влиятелните сътрудници на Епстийн и водена по света с частни самолети.[2]

За случая от март 2001 г.,[12] когато се твърди, че Джуфре е била трафикирана на принц Андрю, херцог на Йорк, тя заявява в интервю, че това е било зло и наистина страшно време в живота ѝ и че „не може да разбере как на най-високото ниво на властта тя позволяваше това да се случи. Не просто позволява, но и участва в него“.[24] След като посещава нощен клуб, Джуфре твърди, че Максуел ѝ е казала, че тя „трябва да направи за Андрю това, което аз правя за Джефри“.[2] В съдебни документи от гражданския иск, разсекретени през 2019 г., Джуфре посочва няколко други лица, за които твърди, че Епстийн и Максуел са я инструктирали да прави секс, включително мениджърът на хедж фондове Глен Дъбин, адвокатът на Епстийн Алън Дершовиц, политикът Бил Ричардсън, покойният учен от МIT Марвин Мински, адвокатът Джордж Дж. Мичъл и модният агент на MC2 Жан-Люк Брунел.[25] В незапечатани показания Джуфре също разказва, че е видяла президента Бил Клинтън с две млади жени, докато е бил на острова на Епстийн.[26] Много от мъжете отричат обвиненията ѝ.[25] [26]

През септември 2002 г., на 19-годишна възраст, Джуфре лети за Тайланд и посещава Международното училище за обучение по масаж[27][28] в Чианг Май.[29] Максуел ѝ осигурява самолетни билети и я инструктира да се срещне с конкретно тайландско момиче, за да я върне обратно в Съединените щати за Епстийн.[30] Докато е в училището за масажи през 2002 г., тя се запознава с Робърт Джуфре, австралийски треньор по бойни изкуства, и двамата се женят бързо след това.[15] Тя се свърза с Епстийн и го информира, че няма да се върне, както е планирано. Тя и съпругът ѝ започват живот и семейство в Австралия, а Джуфре прекъсва контактите си с Епстийн и Максуел.[21] В продължение на пет години тя и нейният съпруг водят спокоен живот в Австралия с малките си деца.

Първи контакт от властите

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2005 г., докато Джуфре все още установява семейството си в Австралия, Полицейското управление в Палм Бийч започва разследване за Епстийн, след като 14-годишно момиче и нейните родители докладват за поведението му.[31] Момичето описва, че е било вербувано от съученичка от нейната гимназия, за да прави масаж на Епстийн в имението му в замяна на пари, при което впоследствие той е блудствал с нея.[17][31] До октомври 2005 г. полицията разполага с нарастващ списък от момичета с подобни твърдения за сексуално насилие, изявления от икономите на Епстийн, потвърждаващи техните твърдения, и заповед за претърсване на имота му в Палм Бийч. Полицейските детективи отбелязват, че всички обвинители описват подобен модел[32], при който Епстийн ги моли да го масажират и след това ги насилва сексуално по време на масажа. Когато полицията претърсва боклука му, открива бележки с телефонните номера на момичетата върху тях. Едно от момичетата получава телефонно обаждане от асистента на Епстийн, докато е разпитвано от полицията.[31]

Джуфре казва на в. „Маями Хералд“, че е получила поредица от телефонни обаждания в бърза последователност в продължение на три дни през 2007 г. Първото обаждане е от Гилейн Максуел, ден по-късно следва това на Джефри Епстийн, като и двамата я питат дали е говорила с властите, и после следва трето обаждане от агент на ФБР, който ѝ казва, че тя е идентифицирана като жертва по време на първото наказателно дело срещу Епстийн.[33] Тя се съпротивлява да говори подробно с ФБР, докато не е потърсена отново лично по въпроса, този път от Австралийската федерална полиция, шест месеца след като са се свързвали с нея по телефона.[33] [34] Снимки, записи и свидетели потвърждават голяма част от изявленията на Джуфре за времето, прекарано с Епстийн.[35][36]

Съдебни производства

[редактиране | редактиране на кода]

Първо наказателно дело

[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г., една година преди Джуфре да се свърже с властите за първи път, Полицейското управление в Палм Бийч разполага с нарастващ обем от доказателства срещу Джефри Епстийн и тя подписва клетвена декларация (афидавит) за вероятна причина, която го обвинява в множество обвинения в незаконни сексуални действия с непълнолетно лице.[31] Епстийн наема екип от могъщи адвокати, включително Алън Дершовиц, Джак Голдбъргър, Кенет Стар и Джей Лефковиц, които да служат в неговата защита. С напредването на случая шефът на полицията Майкъл Райтър се разтревожва от работата по случая на държавните прокурори и тогавашния държавен прокурор Бари Кришър.[32] На 1 май 2006 г. Райтер моли Кришър да се отстрани от делото; когато Кришър отказва, началникът на полицията Райтер предава доказателствата си на ФБР за федерално наказателно преследване.[32] [37] Докато Райтер първоначално се надява, че ФБР ще разследва задълбочено и ще придвижи въпроса до край, през 2007 г. тогавашният прокурор на Южна Флорида Александър Акоста решава да не преследва Епстийн във федералния съд и връща въпроса обратно към местната юрисдикция.[32]

Водещият полицейски детектив Джоузеф Рикари твърди, че държавните прокурори първоначално са искали да започнат наказателно дело срещу Епстийн, но че всичко се е обърнало, когато се е намесил адвокатът му Алън Дершовиц.[37] След това Кришър решава да предприеме необичайното действие да предаде случая на Епстийн на голямо жури и след това представя показания само от едно момиче. Правният екип на Епстийн агресивно търси отстъпки и удължава процеса, когато преговаря за споразумение с Алекс Акоста. Акоста, който описва тактиката на адвокатите на Епстийн като „продължаваща една година атака срещу прокуратурата и прокурорите“, в крайна сметка се съгласява да подпише противоречиво споразумение за ненаказателно преследване през 2008 г., което е направено без да се информират жертвите,[38] които по-късно са решени да нарушат Закона за правата на жертвите на престъпления.[39]

Райтер казва, че работата на щатските и федералните прокурори по случая Епстийн се равнява на „най-лошия провал на наказателно-правната система“ на съвременността.[32]

Дело по Закона за правата на жертвите на престъпления (2008 – 2019 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. е заведено съдебното дело Джейн Доу срещу Съединените американски щати от Брадли Едуардс и Пол Г. Касел. То обвинява Министерството на правосъдието на САЩ в нарушаване на Закона за правата на жертвите на престъпления по време на първото наказателно дело срещу Епстийн, като не е позволило на няколко от жертвите му да оспорят споразумението му за признаване на вина.[40] Епстийн съди Брадли Едуардс за граждански рекет, но по-късно се отказва от делото си; Едуардс завежда насрещно дело за злонамерено наказателно преследване, в резултат на което Епстийн поднася публично извинение на адвоката и урежда делото за неразкрита сума през декември 2018 г.[41][42] Съобщава се, че Едуардс, който представлява няколко обвинители на Епстийн освен Джуфре, урежда в полза на клиентите си, чието най-голямо желание е да преследват по-голямата си цел обвиненията им да бъдат изслушани във федерален съд, за да отменят споразумението за ненаказателно преследване. Едуардс заявява, че „те са готови да говорят. Те искат да споделят своите истории. Това беше част от тяхното изцеление."[38]

В решение от февруари 2019 г. окръжният съдия Кенет Мара определя, че прокурорите са нарушили правата на жертвите, както са определени в Закона за правата на жертвите на престъпления.[39]

Граждански иск на жертвите

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2009 г. Джуфре завежда дело като Джейн Доу 102 срещу Епстийн и обвинява Максуел, че я е вербувала за живот на жертва на сексуален трафик, докато е била непълнолетна.[43] До края на 2009 г. десетки жертви на Епстийн завеждат граждански дела срещу него. Всички дела са уредени за неразкрити суми.[21] През януари 2022 г. незапечатани документи разкриват, че сумата за уреждане на делото от 2009 г., озаглавено Джейн Доу No. 102 срещу Джефри Епстийн, е 500 хил. долара (равняващи се на 632 хил. през 2021 г.) и други неуточнени „ценни съображения“.[44]

Решение да се говори публично

[редактиране | редактиране на кода]

Джуфре приписва на раждането на дъщеря си на 7 януари 2010 г. решението си да излезе публично и да започне да говори за преживяното като жертва на сексуално насилие и трафик, въпреки рисковете.[45][46] Сп. „Венити Феър“ казва, че историята ѝ е публикувана за първи път през март 2011 г. в британския вестник „Мейл он Сънди“; отразяването включва снимка, показваща принц Андрю с ръка около кръста ѝ в къщата на Максуел в Белгрейвия, Лондон.[47] Агентите на ФБР отново се свързват с Джуфре, този път в американското консулство в Сидни през 2011 г., скоро след като тя излиза публично с обвинения срещу Епстийн.[28]

Blue Morpho
Говори на глас, действай, изисквай (SOAR) използва синя пеперуда като символ на трансформацията и овластяването на оцелелите от сексуално насилие.

През декември 2014 г. Джуфре създава рамката за своята организация „Жертвите отказват да мълчат“ (Victims Refuse Silence).[48][13] Тя е регистрирана като 501(c)(3) организация с нестопанска цел през 2015 г.[4] Целта ѝ е да „помогне на оцелелите да преодолеят срама, мълчанието и сплашването, които обикновено изпитват жертвите на сексуално насилие, и да помогне на другите да избягат от това да станат жертви на сексуален трафик“.[49] За своята организация Джуфре използва изображения на синя пеперуда Морфо, за да символизира трансформацията и овластяването, които се случват, когато жертвата оцелее. Синьото е международният цвят на осведомеността за трафика на хора.[50] Съединените щати определят януари за месец за информираността относно трафика на хора, като 11 януари е посочен като Национален ден на синьото облекло.[51] Благотворителната организация на Джуфре е възобновена през ноември 2021 г. под името „Говори на глас, действай, изисквай“ (Speak Out, Act, Reclaim), накратко SOAR. [52]

Обвинения срещу принц Андрю

[редактиране | редактиране на кода]
принц Андрю, херцог на Йорк

В съдебно заявление във Флорида от декември 2014 г., предназначено за включване в съдебния процес по Закона за правата на жертвите на престъпления от 2008 г., Джуфре описва, че е била сексуално трафикирана на принц Андрю, херцог на Йорк, най-малко три пъти, когато е била на 17 години през 2001 г. за изнасилване.[53] Тя твърди, че Джефри Епстийн и Гилейн Максуел са я завели в нощния клуб „Трамп“ в Лондон, където тя се срещнала с принца, с когото е танцувала[53] и че по-късно същата вечер, докато е пътувала към резиденцията на Максуел в Белгравия, Максуел я инструктирала да направи за принц Андрю каквото прави тя самата за Епстийн.[54] Тя твърди, че Епстийн ѝ е платил 15 хил. долара, за да прави секс с херцога в Лондон.[55] Снимка, която показва Джуфре, принц Андрю и Максуел в апартамента на Максуел, е широко разпространена от 2011 г. 10-годишната роля на принц Андрю като търговски пратеник на Обединеното кралство е прекратена през юли 2011 г. и според съобщенията той прекъсва всички контакти с Епстийн.[56][57]

Втората сексуална среща на Джуфре с принц Андрю е в имението на Епстийн в Ню Йорк.[58] В съдебните документи Джуфре твърди, че третата среща с принц Андрю е оргия на частния остров на Епстийн – Малък Сейнт Джеймс, в която участват тя, няколко непълнолетни момичета от Източна Европа, принцът и самият Епстийн.[21] През 2015 г. говорители на британското кралско семейство заявяват, че „всяко предположение за некоректност с непълнолетни е категорично невярно“, като по-късно повтарят опроверженията.[59] Исканията на адвокатите на Джуфре за изявление под клетва от Херцога относно обвиненията са върнати без отговор.[60]

През август 2021 г. Джуфре завежда дело в Ню Йорк срещу принц Андрю, обвинявайки го в „сексуално насилие и умишлено причиняване на емоционален стрес“. Делото ѝ, което търси неопределени щети,[61] е заведено пред федералния съдия на Ню Йорк Люис А. Каплан.[62]

През януари 2022 г. бившият приятел на Джуфре, Антъни Фигероа, казва в телевизионното предаване „Добро утро, Британия“, че Джуфре му е казала, че Епстийн ще я заведе да се срещне с принц Андрю. Фигероа твърди, че срещата се е състояла в Лондон, преди която „тя беше наистина нервна и уплашена, защото не знаеше как да реагира на това".[63] В съдебната документация адвокатите на принц Андрю преди това се позовават на изявление на сестрата на Фигероа, Кристъл Фигероа, която твърди, че в опита си да намери жертви за Епстийн Джуфре я е попитала „Познаваш ли момичета, които са някакси леки?“[64] През същия месец Каролин Андриано, която като 14-годишна е била представена от Джуфре на Гилейн Максуел и Джефри Епстийн и е била свидетелка на обвинението в процеса срещу Максуел, твърди в интервю, че тогава 17-годишният Джуфре ѝ е казала през 2001 г., че е спала с принц Андрю. Андриано заявява: „И тя [Джуфре] каза: „Трябва да спя с него“. Тя не изглеждаше разстроена от това. Тя смяташе, че е доста готино“.[65]

През февруари 2022 г. принц Андрю се съгласява на извънсъдебно споразумение, като плаща неразкрита сума пари.[66]

Твърдения на адвокат Алън Дершовиц и свързаните с тях дела

[редактиране | редактиране на кода]

Джуфре твърди, че Епстийн я е трафикирал на адвоката си и почетен професор по право в Харвард Алън Дершовиц най-малко шест пъти, първият, когато е била на 16 г. Той отрича твърденията.[21] Дершовиц представлява Епстийн в наказателната му присъда от 2008 г. и помага за договарянето на противоречивото споразумение за ненаказателно преследване от негово име.[67]

Твърденията се появяват за първи път в съдебно дело във Флорида от 30 декември 2014 г. от адвокатите Брадли Дж. Едуардс и Пол Г. Касел, в които се твърди, че Дершовиц е една от няколкото видни фигури, включително принц Андрю, които по-късно са участвали в сексуални действия с непълнолетната, идентифицирана като Джуфре. Клетвената декларация от Джуфре е предназначена за включване като част от делото от 2008 г. Джейн Доу срещу САЩ, обвинявайки Министерството на правосъдието в нарушаване на Закона за правата на жертвите на престъпления по време на първото наказателно дело на Епстийн.[40] Дершовиц категорично отхвърля обвиненията в изявлението на Джуфре и поисква лишаване от адвокатска отговорност на Едуардс и Касел – адвокатите, завели делото.[67][68][69] Едуардс и Касел съдят Дершовиц за клевета през 2015 г.; той подава обратен иск. Двете страни се споразумяват през 2016 г. за неразкрита финансова сума.[70]

След отричането от страна на Дершовиц Джуфре заявява: „Няма да бъда тормозена отново да замълча“.[71]

През 2014 г. Джуфре е представлявана от Станли Потингър, чиято фирма е специализирана в случаи на сексуално насилие, включващи жени и деца. Предвиждайки предизвикателствата, които очакват Джуфре при обвинението на изключително богати и могъщи личности, Потингър търси друг адвокат, който може да се справи с това. По негова молба Дейвид Бойес и неговата фирма Бойес Шилер Флекснър започват да представляват Джуфре pro bono през 2014 г.[20] Бойес представлява няколко от обвинителите на Епстийн. В допълнение към Бойес адвокатите на Джуфре включват Брад Едуардс и Пол Касел.[72]

През април 2019 г. Джуфре съди Дершовиц за клевета в Ню Йорк, като Бойс е неин адвокат.[73] През юни Дершовиц подава молба за отхвърляне на делото на Джуфре (което по-късно е отхвърлено)[74] и молба за дисквалифициране на фирмата на Бойес да я представлява (което по-късно е одобрено). Джуфре заявява през септември 2019 г., че продължава да отстоява твърденията си за неправомерно поведение от страна на Дершовиц.[75] Дершовиц обвинява Бойес в оказване на натиск върху Джуфре да даде фалшиви показания, в отговор на което Бойес съди Дершовиц през ноември 2019 г. за клевета.[74]

През април 2019 г. художничката Мария Фармър подава клетвена декларация в подкрепа на делото на Джуфре за клевета срещу Дершовиц, в което се посочва, че докато Фармър е работила по подписването на гости на рецепцията на Епстийн през 1995 – 1996 г., тя редовно се е срещала с Дершовиц в имението в Ню Йорк в моменти, когато са присъствали и непълнолетни момичета.[76]

През октомври 2019 г. Чарлз Купър поема това да представлява Джуфре в делото за клевета срещу Дершовиц, след като съдия постановява, че Бойес не може да продължава да бъде неин адвокат, тъй като твърдението на Дершовиц, че тя е заговорничила с адвокатите си да прави неверни твърдения, е превърнало Бойес в потенциален свидетел.[77]

Съдебният процес, включващ Дершовиц и Джуфре, би могъл да започне през март 2023 г., след като приключи разкриването на фактите до 30 ноември 2022 г. и експертното откритие до 15 февруари 2023 г.[78]

Граждански дела

[редактиране | редактиране на кода]

Клетвена декларация на Вирджиния Робъртс (2014)

[редактиране | редактиране на кода]

Джуфре подава съдебни документи във Флорида през януари 2015 г., заявявайки, че Джефри Епстийн я е прехвърлил на принц Андрю и Алън Дершовиц. В клетвена декларация тя твърди, че Гилейн Максуел е работила като мадам на Епстийн. През април 2015 г. федерален съдия постановява, че Джуфре не може да се присъедини към федералния закон за правата на жертвите на престъпления и нейната клетвена декларация е изтрита от делото.[31]

Вирджиния Джуфре срещу Гилейн Максуел (2015)

[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на обвиненията на Джуфре и коментарите на Максуел за тях, Джуфре съди Максуел за клевета във Федералния съд в Ню Йорк през септември 2015 г. След дълга правна битка делото е уредено тайно през юни 2017 г., като според съобщенията Максуел е платила на Джуфре милиони.[31] [79]

Вирджиния Джуфре срещу Алън Дершовиц (2019)

[редактиране | редактиране на кода]

През април 2019 г. Джуфре завежда федерално гражданско дело за клевета срещу Алън Дершовиц в Ню Йорк.[20][76]

Джуфре първо е представлявана от Дейвид Бойес, но Дершовиц го отстранява от делото, тъй като той твърди, че членовете на адвокатската кантора могат да бъдат призовани да свидетелстват в процеса. Впоследствие тя е представлявана от адвокат Чарлз Купър. Бойес завежда отделно дело за клевета срещу Дершовиц за това, че е намекнал, че Бойес е оказал натиск върху Джуфре да направи неверни твърдения.[80]

Вирджиния Джуфре срещу Принц Андрю (2021)

[редактиране | редактиране на кода]

На 9 август 2021 г. Джуфре завежда гражданско дело срещу британския принц Андрю в Ню Йорк, твърдейки, че е била принудена да има няколко сексуални контакта с него в началото на 2000-те години, след като е била трафикирана от Епстийн, когато е била на 16 и 17 г.[81][82] Андрю отрича твърденията ѝ. На 12 януари 2022 г. съдия Луис А. Каплан отхвърля опитите на принц Андрю да отхвърли делото, позволявайки делото за сексуално насилие да продължи.[83][84] На 15 февруари 2022 г. е обявено, че двете страни са постигнали извънсъдебно споразумение, което включва принцът да направи значително дарение за благотворителната организация на Джуфре.[85][86]

Рина О срещу Вирджиния Джуфре (2021)

[редактиране | редактиране на кода]

Рина О съди Джуфре за клевета през октомври 2021 г. Джуфре обвинява О, че е помагала за трафик на момичета за Епстийн, докато О твърди, че е била жертва и че никога не е помагала на трафиканти.[87] През 2022 г. в съдебни документи О обвинява Джуфре, че я е докосвала сексуално без нейно съгласие, докато Епстийн е гледал, но Джуфре отрича твърдението. Тя твърди, че О я е нарязала по време на садомазохистични игри, правени за Епстийн, но О отрича това.[88] О също така твърди, че Джуфре е набавяла и блудствала с непълнолетни.[89][90]

Второ наказателно дело

[редактиране | редактиране на кода]

Джефри Епстийн е арестуван на 6 юли 2019 г. на летище Tитърбъроу в Ню Джърси [91] и обвинен в трафик на сексуални услуги и заговор за трафик на сексуални услуги от прокурори към Отдела за корупция в обществения сектор на Южния окръг на Ню Йорк [92] В обвинителния акт той е обвинен в привличане за масажи на непълнолетни момичета, като дейностите стават все по-сексуални, и след това в привличане на момичетата да наемат други непълнолетни жертви срещу заплащане. Американският прокурор Джефри Берман от Окръжния съд на САЩ за Южния окръг на Ню Йорк призовава други жертви на Епстийн да се явят. Федералното обвинение също изброява ключовата роля на платените „служители и сътрудници“ на Епстийн, отговорни за планирането на жертвите.[92]

Месец след ареста си Епстийн е намерен мъртъв на 10 август 2019 г., след като според съобщенията се е обесил в затворническата си килия в Манхатън.[93][10]

На 29 август 2019 г., след смъртта на Епстийн, 19 дни преди това, делото срещу него е прекратено, след като окръжният съдия Ричард Бърман отхвърля всички обвинения в трафик на сексуални клиенти.[94][95] Съдия Бърман изразява подкрепа за обвинителите на Епстийн, заявявайки, че ги е поканил да говорят публично на изслушване на 27 август 2019 г. от уважение към „трудните решения, взети от жертвите, за да излязат напред“.[94] Джуфре е сред 16-те жени, които говорят публично на изслушването, което включва Ануска Де Георгиу, Сара Рансом, Дженифър Араоз, Чонте Дейвис, Къртни Уайлд, Тереза Дж. Хелм и Марийке Чартуни.[96] На изслушването Джуфре заявява: „Сметките не трябва да свършват. Трябва да продължи. Той не е действал сам. Ние, жертвите, знаем това“ Прокурорите обявяват, че ще продължат разследването за потенциални съучастници.[95]

Медийно отразяване и изяви

[редактиране | редактиране на кода]

Джуфре се появява в специално издание на американското телевизионно предаване на Ен Би Си Дейтлайн със Савана Гътри, обсъждайки скандала с Епстийн заедно с жертвите Ануска Де Георгиу, Рейчъл Бенавидес, Дженифър Араоз, Марийке Чартуни и Чонте Дейвис.[97] Специалният епизод, озаглавен „Равносметка“ (Reckoning), е излъчен на 20 септември 2019 г.[97]

Джуфре е интервюирана за разследването на 60 минути Австралия, излъчено на 10 ноември 2019 г. В програмата тя описва преживяванията си, когато е била трафикирана от Епстийн и Максуел, за да прави секс с принц Андрю три пъти през 2001 г.: първият път в Лондон в резиденцията на Максуел в Белгравия, вторият път в имението на Епстийн в Ню Йорк и последното събитие (включващо множество момичета и принца) на о-в Малък Сейнт Джеймс.[98]

Джуфре също така дава интервю през октомври 2019 г. за Би Би Си, описвайки опита си от сексуалния трафик от Епстийн на принц Андрю, за специалния епизод на Панорама, „Принцът и скандалът Епстийн“, излъчен на 2 декември 2019 г.[7] В програмата тя директно се обръща към обществеността, като заявява: „Умолявам хората в Обединеното кралство да застанат до мен, да ми помогнат да се боря с тази битка, да не приемат това като нещо, което е ок“.[12]

Репортерката на Би Би Си Емили Мейтлис прави интервю с принц Андрю за телевизионното предаване Нюзнайт, обсъждайки обвиненията на Джуфре и приятелството му с Епстийн, което е излъчено на 16 ноември 2019 г. Реакцията на поведението на принца по време на интервюто е огромно неодобрение; това, съчетано с публичния призив на Джуфре, спомага за широко разпространена промяна в мнението на британския народ за принц Андрю.[11][12] Той се оттегля от кралските си задължения на 20 ноември 2019 г., тъй като редица организации и благотворителни организации, с които е свързан, прекъсват връзките си.[99][100] Въпреки обещанията на принца да помогне на властите, през януари 2020 г. американският адвокат Джефри Бърман заявява, че принц Андрю е оказал „нулево съдействие“, след като ФБР и Южният окръг на Ню Йорк са поискали да го интервюират като част от разследването на Епстийн.[101]

Джуфре се появява заедно с друга жертва на Епстийн – Мария Фармър в серия от четири части на Нетфликс, излязла през май 2020 г., озаглавена „Джефри Епстийн: гнусно богат“ (Jeffrey Epstein: Filthy Rich), режисирана от Лиза Брайънт и базирана на по-ранна книга на Джеймс Патерсън със същото име.[102]

През юли 2020 г., след федералното обвинение на Максуел, Джуфре е интервюирана от Гейл Кинг за предаването на Си Би Ес This Morning.[103]

Джуфре и други оцелели от групата за сексуален трафик на Епстийн са включени в документалната поредица от четири части „Да надживееш Джефри Епстийн“ (Surviving Jeffrey Epstein), чиято премиера е на 9 август 2020 г. по Лайфтайм.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

След брака си с Робърт Джуфре през 2002 г. Вирджиния Джуфре живее в предградието Гленинг Вали на централното крайбрежие на Нов Южен Уелс в Австралия в продължение на 11 г.[104] Семейството се премества в Съединените щати през ноември 2013 г. и остава там няколко години, като първоначално прекарва известно време във Флорида[104], а по-късно в Колорадо през 2015 г.[43] През 2019 г. е съобщено, че Джуфре живее в Кернс, Австралия със съпруга си и трите им деца: двама сина и една дъщеря.[105] През 2020 г. тя се премества със семейството си в Оушън Рийф – предградие на град Пърт, Западна Австралия.[1]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б McNeill, Heather. Virginia Giuffre, outspoken survivor of Jeffery Epstein, moves into beachside Perth home // WAtoday. Посетен на March 26, 2021. Virginia Roberts Giuffre, an outspoken Australian survivor... (на английски)
  2. ↑ а б в г д е Virginia Giuffre: What we know about Prince Andrew's accuser // BBC. Посетен на 14 January 2022.
  3. ↑ а б Crawley, Peter. Virginia Giuffre's heartbreaking, vivid account of being told to have sex with Prince Andrew // The Irish Times. Посетен на 23 януари 2020.
  4. ↑ а б ProPublica, Mike Tigas, Sisi Wei, Ken Schwencke, Brandon Roberts, Alec Glassford. Victims Refuse Silence Inc - Nonprofit Explorer // ProPublica. Посетен на January 25, 2020.
  5. ↑ Chappell, Bill. Judge Releases Trove Of Sealed Records Related To Lawsuit Against Ghislaine Maxwell // NPR. Посетен на August 2, 2020. (на английски)
  6. ↑ Wieder, Ben. Judge rips into Ghislaine Maxwell as sealed Jeffrey Epstein documents begin to emerge // Tampa Bay Times. Посетен на August 2, 2020. (на английски)
  7. ↑ а б Prince Andrew accuser asks public to 'stand beside her' // BBC News, December 2, 2019. Посетен на December 7, 2019.
  8. ↑ Brown, Julie K. Court weighs unsealing records that could reveal new details of Jeffrey Epstein sex abuse // Miami Herald. March 6, 2019. Посетен на January 24, 2020.
  9. ↑ Naham, Matt. In Major Development, Court Orders Unsealing of Docs Related to Alleged Epstein Sex Trafficking Ring // Law and Crime. July 3, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  10. ↑ а б Zapotosky, Matt. Jeffrey Epstein dead after apparent suicide in New York jail // The Washington Post. August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  11. ↑ а б Martin, Guy. Prince Andrew's Public Relations War With Virginia Roberts Giuffre: Her Direct Appeal To Britain Harries His Retreat // Forbes. Посетен на January 23, 2020.
  12. ↑ а б в г д Mansoor, Sanya. "'Only One of Us Is Telling the Truth.' The Biggest Moments From Prince Andrew Accuser Virginia Giuffre's BBC Interview". Time. Retrieved December 13, 2019. Посетено на 26 септ. 2022
  13. ↑ а б в Sarnoff, Conchita. Chapters 5-6 // TrafficKing: The Jeffrey Epstein Case. New York, Post Hill Press, 2020. ISBN 9781642935325.
  14. ↑ Brown, Julie K. Huge cache of records details how Jeffrey Epstein and madam lured girls into depraved world // Miami Herald. August 9, 2019. Посетен на January 23, 2020.
  15. ↑ а б в Bicks, Emily. Virginia Roberts Giuffre: 5 Fast Facts You Need to Know // Heavy.com. Посетен на January 22, 2020.
  16. ↑ а б в How a British teen model was lured into Jeffrey Epstein's web // NBC News. Посетен на January 24, 2020.
  17. ↑ а б Schwiegershausen, Erica. Will We Ever Know How Many Girls Jeffrey Epstein Abused? // The Cut. Посетен на January 27, 2020.
  18. ↑ Brown, Julie K. Even from jail, sex abuser manipulated the system. His victims were kept in the dark // Miami Herald. November 28, 2018. Посетен на February 7, 2020.
  19. ↑ а б Howard, Dylan. Chapter 7 // Epstein: Dead Men Tell No Tales. Simon & Schuster, 2019. ISBN 9781510758230.
  20. ↑ а б в Brown, Julie K. Dershowitz v. Boies: Jeffrey Epstein case unleashes war between two legal Goliaths // Miami Herald. July 5, 2019. Посетен на January 26, 2020.
  21. ↑ а б в г д Michot, Emily. How teen runaway Virginia Roberts became one of Jeffrey Epstein's victims // Miami Herald. Посетен на February 5, 2020.
  22. ↑ Lodi, Marie. What We Know About Jeffrey Epstein's Private Jet the 'Lolita Express' // The Cut. Посетен на February 5, 2020.
  23. ↑ Peterson, Brittany. Perversion of Justice: A Miami Herald investigation // Miami Herald. December 18, 2019. Посетен на February 5, 2020.
  24. ↑ Graham, Ben. Story behind iconic Prince Andrew photo with Virginia Giuffre // NZ Herald. December 3, 2019. Посетен на February 3, 2020.
  25. ↑ а б Musgrave, Jane. Jeffrey Epstein victim: He farmed me out to ex-senator, governor for sex // The Palm Beach Post. Посетен на February 25, 2020. (на английски)
  26. ↑ а б Chappell, Bill. Judge Releases Trove Of Sealed Records Related To Lawsuit Against Ghislaine Maxwell // NPR. Посетен на January 19, 2022.
  27. ↑ Collman, Ashley. Jeffrey Epstein's main accuser described the lavish lifestyle he gave to his alleged victims to keep them by his side // Insider. Посетен на January 24, 2020.
  28. ↑ а б Swaine, Jon. Jeffrey Epstein accuser: video exists of underage sex with powerful men // The Guardian. February 7, 2015. Посетен на January 26, 2020.
  29. ↑ Patterson, James, Connolly, John, Malloy, Tim. Filthy Rich. New York, Little Brown and Company, 2016. ISBN 9780316274050. с. 131–138, 244–249.
  30. ↑ Arnold, Amanda. New Disturbing Allegations of Epstein's Encounters With Underage Girls Emerge // The Cut. Посетен на January 24, 2020.
  31. ↑ а б в г д е Brown, Julie K. For years, Jeffrey Epstein abused teen girls, police say. A timeline of his case // Miami Herald. November 28, 2018. Посетен на January 26, 2020.
  32. ↑ а б в г д Fitzpatrick, Sarah. Ex-Florida police chief: Jeffrey Epstein likely tipped off during 2005 child sex probe // www.msn.com. Посетен на February 2, 2020.
  33. ↑ а б How Miami Herald's investigation & Jeffrey Epstein survivors helped blow up a sweetheart deal // Miami Herald. December 19, 2019. Посетен на January 24, 2020.
  34. ↑ Epstein's Aust accuser "deeply pleased" // 7NEWS.com.au. Посетен на January 25, 2020.
  35. ↑ Caruso, David B. Prince Andrew accusations out of case against Epstein's alleged sex fixer Maxwell // The Times of Israel. Посетен на November 28, 2021.
  36. ↑ Prince Andrew accusations left out of Epstein-Maxwell case // The Independent. Посетен на November 28, 2021.
  37. ↑ а б Musgrave, Jane. Jeffrey Epstein: To the first prosecutors, Epstein's victims were prostitutes // The Palm Beach Post. Посетен на February 2, 2020.
  38. ↑ а б White, Ken. The Jeffrey Epstein Case Is Like Nothing I've Seen Before // The Atlantic. Посетен на February 5, 2020.
  39. ↑ а б Fitzpatrick, Sarah. Judge: Prosecutors broke law in deal with sex offender Jeffrey Epstein // NBC News. Посетен на February 5, 2020.
  40. ↑ а б Meier, Barry. Alan Dershowitz on the Defense (His Own) // The New York Times. December 12, 2015. Посетен на January 30, 2020.
  41. ↑ Influential US predator in court apology // BBC News, December 4, 2018. Посетен на February 4, 2020.
  42. ↑ Cauterucci, Christina. How a Florida Lawyer Kept the Jeffrey Epstein Case Alive // Slate Magazine. Посетен на February 4, 2020.
  43. ↑ а б Folkenflik, David. A Dead Cat, A Lawyer's Call And A 5-Figure Donation: How Media Fell Short On Epstein // www.kunc.org. Посетен на January 25, 2020.
  44. ↑ Jacobson, Don. Document: Prince Andrew accuser settled suit against Epstein for $500K // 3 January 2022. Посетен на 4 January 2022.
  45. ↑ Waller, Allyson. Years later, victims recount impact of Jeffrey Epstein abuse // Miami Herald. 13 юли 2019. Посетен на January 25, 2020.
  46. ↑ Kahn, Mattie. 'This Is Not Our Shame': 5 Survivors of Jeffrey Epstein's Abuse Speak Out // Glamour. Посетен на January 25, 2020.
  47. ↑ Klein, Edward. The Trouble with Andrew // archive.vanityfair.com. Vanity Fair. Посетен на December 7, 2019.
  48. ↑ Crime and Justice News. Alan Dershowitz Fighting Lawsuit by Epstein Victim // The Crime Report. Архивиран от оригинала на 2020-02-06. Посетен на February 6, 2020. (на американски английски)
  49. ↑ Case 1:19-cv-03377, Giuffre v. Dershowitz // Courthouse News. Посетен на February 5, 2020.
  50. ↑ Raise Awareness of Human Trafficking on January 11 with #WearBlueDay // Department of Homeland Security. Посетен на 7 февруари 2020. encourages the public to wear blue – the international color of human trafficking awareness
  51. ↑ Hogan, Kendall. Gov. Abbott declares January Human Trafficking Prevention Month // www.kbtx.com. Посетен на 7 февруари 2020.
  52. ↑ Finnis, Alex. What is Virginia Giuffre's charity? When her non-profit Soar launched and Prince Andrew settlement explained // i. Посетен на February 19, 2022.
  53. ↑ а б Prince Andrew 'was an abuser' - Epstein accuser // BBC News, 21 февруари 2019. Посетен на February 3, 2020.
  54. ↑ Fitzpatrick, Sarah. Prince Andrew has provided 'zero cooperation' in Epstein probe // NBC News. Посетен на February 3, 2020.
  55. ↑ Prince Andrew again denies having sex with Epstein victim // AP NEWS. Посетен на 4 February 2020.
  56. ↑ Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy // BBC News, 21 юли 2011. Посетен на June 12, 2013.
  57. ↑ Lewis, Paul. Jeffrey Epstein: inside the decade of scandal entangling Prince Andrew // The Guardian. London, 10 януари 2015. Посетен на January 22, 2016.
  58. ↑ Prince Andrew's links to Jeffrey Epstein // BBC, 24 август 2019. Посетен на 30 August 2019.
  59. ↑ Booth, Robert. Palace takes unusual step to deny Prince Andrew underage sex claims // The Guardian. London, 4 януари 2015. Посетен на January 15, 2015.
  60. ↑ Prince Andrew set for first public event since sex claim // BBC News, 22 януари 2015. Посетен на April 19, 2016.
  61. ↑ Walters, Joanna. Epstein accuser Virginia Giuffre sues Prince Andrew // The Guardian. Посетен на August 9, 2021.
  62. ↑ Linton, Caroline. Judge says Prince Andrew can't stop lawsuit from accuser with residency claim // 1 януари 2022. Посетен на 1 January 2022.
  63. ↑ Sheets, Megan. Prince Andrew hearing – live: Duke in 'difficult situation' after 'horrible day' in court as decision looms // The Independent. 5 януари 2022. Посетен на January 13, 2022.
  64. ↑ Shoaib, Alia. Prince Andrew's attorneys repeat claims that Virginia Roberts Giuffre wanted to recruit 'slutty' girls for Epstein to abuse as they up the ante in legal battle // Insider. Посетен на January 15, 2022.
  65. ↑ Bartholomew, Jem. Virginia Giuffre told me in 2001 she slept with Prince Andrew, witness says // The Guardian. Посетен на January 13, 2022.
  66. ↑ Prince Andrew: Questions over payout after settlement with Virginia Giuffre // 15 февруари 2022.
  67. ↑ а б North, Anna. Alan Dershowitz helped sex offender Jeffrey Epstein get a plea deal. Now he's tweeting about age of consent laws. // Vox. Посетен на August 22, 2019.
  68. ↑ Fitzsimmons, Emma G. Suit accuses Prince Andrew, Alan Dershowitz of sex with a minor // The New York Times. 4 януари 2015. Архивиран от оригинала на 7 януари 2015. Посетен на January 7, 2015.
  69. ↑ Fitzsimmons, Emma G. Prince Andrew and Alan Dershowitz Are Mentioned in Suit Alleging Sex With Minor // The New York Times. 4 януари 2015. Архивиран от оригинала на 13 юли 2019. Посетен на July 12, 2019.
  70. ↑ Meier, Barry. Alan Dershowitz and 2 Other Lawyers Settle Suit and Counter Claim // The New York Times. 12 април 2016. Архивиран от оригинала на 8 септември 2017. Посетен на September 8, 2017.
  71. ↑ Fitzsimmons, Emma G. Prince Andrew and Alan Dershowitz Are Mentioned in Suit Alleging Sex With Minor // The New York Times. 3 януари 2015. Посетен на February 2, 2020.
  72. ↑ Defamation lawsuits involving U.S. lawyer Dershowitz end in settlement // Reuters. 9 април 2016. Посетен на January 26, 2020.
  73. ↑ Jackman, Tom. David Boies thrown out of libel suit he filed against Alan Dershowitz // The Washington Post. 16 октомври 2019. Посетен на February 3, 2020.
  74. ↑ а б Jackman, Tom. Alan Dershowitz countersues accuser in Jeffrey Epstein case, then is sued by David Boies // The Washington Post. 8 ноември 2019.
  75. ↑ Brown, Julie K. In lurid sidelight to Epstein scandal, Alan Dershowitz asks judge to dismiss defamation case // Miami Herald. 24 септември 2019. Посетен на 31 януари 2020.
  76. ↑ а б Brown, Julie K. New Jeffrey Epstein accuser goes public; defamation lawsuit targets Dershowitz // Miami Herald. 16 април 2019. Посетен на January 26, 2020.
  77. ↑ Voreacos, David. Epstein's Money Once Silenced Women. This Time Is Different // Bloomberg. 17 юли 2019.
  78. ↑ Klasfeld, Adam. Alan Dershowitz’s Accuser Virginia Giuffre Reveals When Trial Might Begin — and She Intends to Testify // Law & Crime. Посетен на July 20, 2022.
  79. ↑ Brown, Julie K. Alan Dershowitz suggests curbing press access to hearing on Jeffrey Epstein sex abuse // Miami Herald. March 1, 2019. Посетен на March 1, 2019.
  80. ↑ Shamsian, Jakob. Alan Dershowitz is facing another lawsuit over his denials that he had sex with one of Jeffrey Epstein's victims // insider.com. insider. Посетен на December 7, 2019.
  81. ↑ Laird, Rox. Principal Epstein accuser sues Prince Andrew, claiming underage sex abuse // Courthouse News Service. Посетен на September 11, 2021.
  82. ↑ Jacobs, Shayna. Woman who says she was groomed and abused by Jeffrey Epstein sues Britain's Prince Andrew // Washington Post. 10 август 2021. Посетен на August 12, 2021.
  83. ↑ Bekiempis, Victoria. Prince Andrew rejected in effort to get US sexual abuse case dismissed // The Guardian. Посетен на January 12, 2022.
  84. ↑ Prince Andrew to face civil sex assault case after US ruling // BBC. Посетен на January 12, 2022.
  85. ↑ Weiser, Benjamin. Prince Andrew Settles Sexual Abuse Lawsuit With Virginia Giuffre // New York Times. Посетен на February 15, 2022.
  86. ↑ Prince Andrew settles US civil sex assault case // BBC News. Посетен на February 15, 2022.
  87. ↑ Epstein accuser sues fellow victim for defamation // The Independent. Посетен на 2021-11-20. (на английски)
  88. ↑ Collman, Ashley. Rina Oh alleges Virginia Giuffre sexually assaulted her during 'horror' encounter with Jeffrey Epstein // Insider. Посетен на June 11, 2022.
  89. ↑ Kaplan, Michael. Epstein accuser Virginia Giuffre facing 'sexual assault' allegation from Rina Oh in lawsuit // New York Post. Посетен на June 11, 2022.
  90. ↑ Prince Andrew accuser allegedly Virginia Giuffre sexually assaults a women // The News International. Посетен на June 11, 2022.
  91. ↑ Brown, Julie K. Jeffrey Epstein arrested on sex trafficking charges // Miami Herald. 6 юли 2019. Архивиран от оригинала на 7 юли 2019. Посетен на July 7, 2019.
  92. ↑ а б Winter, Tom. Jeffrey Epstein charged with sex trafficking victims as young as 14 // NBC News. Посетен на February 6, 2020.
  93. ↑ Rashbaum, William K. Jeffrey Epstein Dead in Suicide at Manhattan Jail, Officials Say // The New York Times. Посетен на August 10, 2019.
  94. ↑ а б Neumeister, Larry. Judge ends case against Epstein, with a nod to the accusers // Associated Press.
  95. ↑ а б Pierson, Brendan. Case against Jeffrey Epstein dismissed following his death // Reuters.
  96. ↑ Merle, Renae. 'The reckoning must not end': Epstein's accusers urge prosecutors to pursue his enablers // The Washington Post. 27 август 2019. Посетен на February 8, 2020.
  97. ↑ а б Dateline NBC Exclusive: Virginia Roberts Giuffre, Jeffrey Epstein Accuser, Sits Down with Savannah Guthrie in Her First Television Interview // www.nbcumv.com. Архивиран от оригинала на 2020-02-03. Посетен на February 3, 2020.
  98. ↑ Taylor, Sammi. 'I was trafficked to billionaires, politicians, even royalty' // www.9news.com.au. Посетен на February 2, 2020.
  99. ↑ Prince Andrew stepping back from royal duties // BBC News, 20 ноември 2019. Посетен на January 23, 2020.
  100. ↑ Landler, Mark. Prince Andrew's Accuser Takes Her Case to the BBC // The New York Times. 2 декември 2019. Посетен на January 23, 2020.
  101. ↑ 'Zero co-operation' from Prince Andrew over Epstein // BBC News, 27 януари 2020. Посетен на February 8, 2020.
  102. ↑ Horton, Adrian. 'It's outrageous': inside an infuriating Netflix series on Jeffrey Epstein // The Guardian. 27 май 2020. Посетен на June 9, 2020.
  103. ↑ Ghislaine Maxwell could "squeal" on "very well-known names," Epstein accuser Virginia Roberts Giuffre says // CBS News. Посетен на July 17, 2020. (на английски)
  104. ↑ а б Han, Esther. Virginia Roberts' new lease on life after escaping from billionaire sexual predator Jeffrey Epstein // The Sydney Morning Herald. Посетен на January 25, 2020.
  105. ↑ Woman at the centre of Prince Andrew interview furore lives low-key life in Cairns // NewsComAu. Посетен на January 25, 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Virginia Giuffre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вирджиния_Джуфре&oldid=12252023“.