Гран Парадизо (планина)

Гран Парадизо
Gran Paradiso
	Гран Парадизо Gran Paradiso
	Гран Парадизо видян от северозапад
	Местоположение в Коне
Общи данни
Местоположение	Италия; Вале д'Аоста
Част от	Грайските Алпи
Надм. височина	4061,20 m
Издаденост	1879 m
	Гран Парадизо в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гран Парадизо.

Гран Парадизо (на италиански: Gran Paradiso; на френски: Grand Paradis), разположена на 4061 m надм. височина, е главната планина на едноименния масив, разположена в Грайските Алпи. Върхът ѝ е изцяло включен в северноиталианския регион Вале д'Аоста между териториите на общините Валсаваранш и Коне.

Етимология

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei значи „Голяма стена“. Всъщност съществува топонимът Grande Paroi, което на френски означава „голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey). Друг (неофициален) топоним, използван локално, е Mont Iseran.^[1]

Характеристики

Гран Парадизо е третият по височина връх сред всички разположени изцяло на италианска територия. Той е надминат от Корно Неро (4321 m) и Пирамиде Венсан (4215 m), включени в масива Монте Роза между общините Аланя Валсезия и Гресоне Ла Трините.

Върхът на Гран Парадизо се намира изцяло на територията на италианския регион Вале д'Аоста на границата между общините Коне и Валсаваранш и следователно е най-високият връх на единствения планински масив, чиято кулминация е на повече от 4000 m изцяло на италианска територия.^[2] От върха на юг се спуска билото на върха, което след кратко време достига до Рок – масивната кула на масива Гран Парадизо на 4026 m надм. височина.

Няколко ледника се спускат от страните на планината: от западната страна към Валсаваранш се спускат ледниците Гран Парадизо и Лавзиò, а от източната страна към долината Вал ди Коне – ледникът Триболационе.

Изкачвания

Първото изкачване е направено на 4 септември 1860 г. от Джон Джеръми Коуел, У. Дъндас, Мишел Пайо и Жан Тера по текущия нормален (т.е. лесен) маршрут.^[3] Днес този маршрут обикновено се счита за лесно изкачване (трудност F+) с изключение на последните 60 метра. Като доказателство за относителната лекота на достъпа до върха свещеникът-планинар Джоузеф-Мари Хенри през 1931 г. дори успява да изведе магаре до върха.^[4] Дон Акиле Рати – бъдещият папа Пий XI покорява върха, макар и обременен с тежестта на момче, което носи на раменете си.^[5]

Рекорд за изкачване

Рекордът за изкачване на Гран Парадизо принадлежи на Надир Магè (Nadir Maguet), който на 15 юли 2020 г. завършва двупосочното пътуване от долината Валсаваранш за 2 часа, 2 мин и 32 сек, побеждавайки историческия рекорд на валдостанеца Еторе Шампретави – спортист по скайрънинг, който през 1995 г. изкачва върха от махала Пон ди Валсаваранш (1960 m) и слиза обратно само за 2 часа, 21 минути и 36 секунди (1 час, 43 минути и 22 секунди в едната посока).^[6]

Предишният рекорд за изкачване на Гран Парадизо е поставен на 6 август 1991 г. от Валерио Бертолио, парков рейнджър от Черезоле Реале с минало на атлет. На него са му нужни 2 часа 32 мин и 6 сек от махала Пон ди Валсаваранш до върха на Гран Парадизо и обратно (1 час и 50 минути в едната посока).^[7]

Алпинистки маршрути

Изкачванията обикновено започват от Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) или Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II). Първaта е посветена през 1966 г. на големия историк и алпинист Федерико Шабо, а втората е кръстена на краля на Италия Виктор Емануил II, който създава през 1856 г. кралския ловен резерват Гран Парадизо, днес Национален парк „Гран Парадизо“.

Нормален маршрут от Хижа „Виктор Емануил II“

Нормалният (най-лесният) маршрут от Хижа „Виктор Емануил II“ първо се осъществява в северна посока върху морена, образувана от големи каменни блокове; след това се завива надясно (на изток) в малка долина, граничеща с широките странични морени на ледника; след това започва изкачване на ледника Гран Парадизо с доста редовни склонове и човек се натъква на няколко пукнатини. Качвайки се нагоре, се среща характерната Schiena d'Asino (издигнат в центъра си път), минава се близо до прохода Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé), докато се достигне крайната пукнатина, след което остава да се покрие късото, макар и трудно последно било до Мадоната, разположена на върха на планината.

Нормален маршрут от Хижа „Федерико Шабо“

Изкачването от Хижа „Федерико Шабо“ се извършва първо по морената и след това по ледника Лавзиò (Laveciau). След изкачване на напукания ледник се стига до Schiena d'Asino и тук маршрутът за изкачване се съединява с този, идващ от Хижа „Виктор Емануил II“.

Класически маршрут, Северна стена

Изкачването на северната стена започва от Хижа „Федерико Шабо“; той се прави първо по морената, а след това по ледника Лавзиò и накрая по северозападната стена на планината. Малко след входа на ледника се оставя нормалния маршрут и се върви решително към крайната пукнатина. След като се премине, се прави изкачване по стената по регулярни склонове, заобикаляйки главния серак^[8] вляво, докато се излезе на билото. Следва се билото за кратко (първо заснежено, а след това каменисто), докато се стигне до върха.

Галерия с изображения

Източното лице на Гран Парадизо.
Северното лице на Гран Парадизо.
Западната страна на Гран Парадизо.
Гран Парадизо от югозапад, на преден план Бека ди Монкорве.
Южната страна на Гран Парадизо.
Гледка към Гран Парадизо от площад Емил Шану в Коне.
Снимка от върха: катерачите към върха с нормалния (лесен) маршрут.

Вижте също

Източници

↑ Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
↑ В други масиви, като напр. Монте Роза, се намират Пирамиде Венсан, Корно Неро и Пунта Джордани изцяло на италианска територия, но масивът Монте Роза е трансграничен.
↑ Andreis, Chabod e Santi p. 196, с. gmi..
↑ Joseph Marie Henry, Cagliostro: l'asino che scalò il Gran Paradiso, 1932
↑ gian.mario.navillod.it
↑ Skyrunning World Records // Архивиран от оригинала на 22 май 2013.
↑ Valerio Bertoglio // Архивиран от оригинала на 13 юли 2012.
↑ Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.

[2] В други масиви, като напр. Монте Роза, се намират Пирамиде Венсан, Корно Неро и Пунта Джордани изцяло на италианска територия, но масивът Монте Роза е трансграничен.

[3] Andreis, Chabod e Santi p. 196, с. gmi..

[4] Joseph Marie Henry, Cagliostro: l'asino che scalò il Gran Paradiso, 1932

[5] .mario.navillod.it

[6] Skyrunning World Records // Архивиран от оригинала на 22 май 2013.

[7] Valerio Bertoglio // Архивиран от оригинала на 13 юли 2012.

[8] Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]