Давид Албахари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Давид Албахари
Давид Албахари
сръбски писател
Давид Албахари в клуб „Бертелсман“, 2011
Давид Албахари в клуб „Бертелсман“, 2011
Роден
Починал
30 юли 2023 г. (75 г.)
Националност Сърбия
 Канада
Учил въвФилософски факултет на Белградския университет
Белградски университет
Работилписател, преводач
Литература
Период1973-
Жанроверазказ, роман, есе
НаградиАндричева награда (1982)
НИН-ова награда (1996)
ПовлиянДжон Ъпдайк, Уилям Фокнър
Давид Албахари в Общомедия

Давид Албахари (на сръбски: David Albahari) е сръбски писател, есеист и преводач от еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1948 г. в семейство от еврейски произход в Печ, Косово, Югославия.

Следва англицистика в Белградския университет, превежда Владимир Набоков, Джон Ъпдайк, Сол Белоу, Томас Пинчън, Маргарет Атууд, Сара Кейн, Карл Густав Юнг.

Публикува първия си сборник с разкази „Фамилно време“ през 1973 г. Става популярен в литературните среди с четвъртата си книга, „Описание на смъртта“, за която получава наградата „Иво Андрич“.

В края на 80-те години подписва петиция за легализация на марихуаната в Югославия.

През 1991 г. е избран за президент на Съюза на еврейските общини на Югославия и работи и по евакуацията на еврейското население от Сараево.

От 1994 г. заедно с цялото си семейство живее в Калгари, (Канада).[1] В Сърбия се завръща през 2012 г.

Албахари страда от болестта на Паркинсон.[2] Тематизира болестта си в романа си от 2020 г. „Днес е сряда“, с герой, участвал в престъпления по време на режима на Тито, но озовал се в лагер, където в напреднала възраст развива болестта на Паркинсон.[3]

Умира на 30 юли 2023 г. след продължителна болест.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Породично време“ (Фамилно време) (1973)
  • „Обичне приче“ (Обикновени разкази) (1978)
  • „Опис смрти“ (Описание на смъртта) (1982)
  • „Фрас у шупи“ (Шок в бараката) (1984)
  • „Једноставност“ (Простота) (1988)
  • „Пелерина“ (1993)
  • „Изабране приче“ (Избрани разкази) (1994)
    • бълг. изд. „Най-хубавите разкази“. София: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2010. (ISBN 978-954-423-612-0)
    • бълг. изд. „Кравата е самотно животно“. София: Жанет – 45, 2011, 166 с. (ISBN 9789544917263)
  • „Необичне приче“ (Необикновени разкази) (1999)
  • „Други језик“ (Друг език) (2003)
  • „Сенке“ (Сенки) (2006)
  • „Сваке ноћи у другом граду“ (Всяка нощ в друг град) (2008)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Судија Димитријевић“ (Съдията Димитриевич) (1978)
  • „Цинк“ (Цинк) (1988)
  • „Кратка књига“ (Кратка книга) (1993)
  • „Снежни човек“ (Снежен човек) (1995)
  • „Мамац“ (1996)
    • бълг. изд. „Стръв“. София: Библиотека 48, 1999, 126 с. (ISBN 954-8047-77-2)
  • „Мрак“ (Мрак) (1997, 2008)
  • „Гец и Мајер“ (Гец и Майер) (1998)
  • „Светски путник“ (Пътешественик) (2001)
  • „Пијавице“ (2006)
  • „Лудвиг“ (2007)
  • „Брат“ (2008)
  • „Ћерка“ (Дъщерята) (2010)
  • „Контролни пункт“ (Контролен пункт) (2011)

Сборници с есета[редактиране | редактиране на кода]

  • „Преписивање света“ (Преписването на света) (1997)
  • „Терет“ (Тежест) (2004)
  • „Дијаспора и друге ствари“ (Диаспора и други неща) (2008)

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 – Наградата „Иво Андрич“ за сборника с разкази „Описание на смъртта“.
  • 1994 – Награда „Бранко Чопич“ за сборника с разкази Пелерина.
  • 1994 – Награда „Станислав Винавер“ за сборника с разкази Пелерина.
  • 1996 – НИН-ова награда за романа „Стръв“.[5]
  • 1997 – Награда „Балканика“ за романа „Стръв“.
  • 2006 – Награда „Мост Берлин“ за романа „Стръв“, преводът на който е обявен за най-добрата книга на годината в Германия.
  • 2012 – Наградата на фестивала във Виленица.
  • 2013 – Награда „Милован Видакович“.
  • 2014 – Награда „Исидора Секулич“ за романа Животињско царство.
  • 2015 – Награда „Душан Василиев“ за романа Животињско царство.
  • 2015 – Награда „Тодор Манойлович“.
  • 2016 – Награда „Вељкова голубица“.
  • 2016 – Първа награда на фестивала „Друга приказка“ в Скопие, Република Македония.[6]
  • 2022 – Международна литературна награда „Александар Тишма“ за романа Данас је среда.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Албахари: Враћам се у Београд, „Вечерње новости“, 18. април 2013.
  2. ↑ Sonja Vogel, Auf der anderen Seite der Erde, in: TAZ, 14. Mai 2014, S. 17.
  3. ↑ Das Groteske menschlicher Existenz, deutschlandfunkkultur.de, 6. Februar 2020, посетен на 31. Juli 2023.
  4. ↑ Preminuo književnik David Albahari // N1. Посетен на 30. 7. 2023.
  5. ↑ Добитник Нинове награде 1996. године // Вести. Посетен на 24. 1. 2018.
  6. ↑ Давид Албахари - добитник на првата награда „Друга приказна“, okno.mk, 29.06.2016.
  7. ↑ TRAJNI PEČAT U ISTORIJI NAŠE KULTURE: Davidu Albahariju uručena međunarodna nagrada „Aleksandar Tišma“ // NOVOSTI. Посетен на 2022-06-24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Косово“         Портал „Косово“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Давид_Албахари&oldid=12166547“.