Джеймс Малори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Патрик Mалори
ирландско-американски историк, археолог и индоевропеист
Роден
1945 г. (79 г.)

Учил вКалифорнийски университет – Лос Анджелис
РаботилУниверситет на Белфаст

Джеймс Патрик Mалори (на английски: James Patrick Mallory) (роден 1945 г.) е ирландско-американски археолог и индоевропеист. Малори е почетен професор в кралския университет, Белфаст,[1] член на Ирландската кралска академия[2] и главен редактор на Списание за индоевропейски изследвания[3] и „Еманиа: Бюлетин на изследователска група Наван (Белфаст)“.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1945 г. в Белфаст,[5] Малори получава бакалавърска степен по история от Западния колеж в Калифорния през 1967 г.,[6] след това служи три години в американската армия. Получава докторска степен по индоевропейски изследвания в Калифорнийския университет в Лос Анджелис през 1975 г.[7] Заема няколко позиции след 1977 г. в кралския университет на Белфаст, става професор по праисторическа археология през 1998 г.

Научните изследвания на професор Малори са фокусирани върху ранния неолит и бронзовата епоха в Европа, проблема за прародината на индоевропейците и археологията на ранната Ирландия. Той поддържа интегративния подход към тези въпроси, сравняващ литературни, лингвистични и археологически доказателства за решаване на историческите загадки.

Едно от последствията на предпочитания от проф. Mалори интегративен подход е, че той е силно критичен към Анатолийската хипотеза за произхода на индоевропейците, поддържана от Колин Ренфрю, която локализира прародината на това езиково семейство през началото на неолита в Мала Азия и свързва разпространението му с разпространението на селското стопанство. Ключов елемент на неговата критика е енергичната му защита на езиковата палеонтология като валиден инструмент за решаване на проблема за прародината на индоевропейците, твърдейки, че Ренфрю е скептичен към този инструмент именно защото той предлага най-силното доказателство срещу неговия собствен модел. Книгата на Малори в съавторство с Д. К. Адамс, озаглавена „Оксфордско въведение в прото-индоевропейците и техния свят“ (Oxford University Press 2006) излага цялостен разказ на реконструирания прото-индоевропейски език и оценка на това, какво може да заключи за обществото, което е говорило този език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Mallory, J. P. The Homelands of the Indo-Europeans // Archaeology and Language I. London and New York, Routledge, 1997. с. 93 – 121.
  • Mallory, J. P. The Indo-European homeland problem: A matter of time // Journal of Indo-European Studies Monography 17. Washington, D.C., 1993. с. 1 – 22.
  • Mallory, J. P. The Old Irish Chariot // Mír Curad: Studies in Honor of Calvert Watkins. Innsbruck, Innsbrucker Beitrage zur Sprachwissenschaft, 1998. с. 451 – 464.
  • Mallory J. P., 2013 Twenty-first century clouds over Indo-European homelands, Journal of Language Relationship / Вопросы языкового родства, 9 (2013), p. 145 – 154

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]