Драгижево
| Драгижево | |
  Драгижево  Драгижево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 844 души[1] (15 март 2024 г.) 50,2 души/km² |
| Землище | 16,823 km² |
| Надм. височина | 210 m |
| Пощ. код | 5145 |
| Тел. код | 0619 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 23217 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Лясковец Васил Христов (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Кметство – кмет | Драгижево Цоньо Трънков (ГЕРБ, ДСБ, ПБСД) |
| Драгижево в Общомедия | |
Драгижево е село в Северна България. То се намира в община Лясковец, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село във Великотърновска област, община Лясковец, разположено на 4 km югоизточно от Лясковец и на 11 km югоизточно от Велико Търново.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено-континентален, със студена зима и топло лято.
Махали
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разделено на няколко махали:Чаршията, Джуровец, Шарковец, Фъшковец, Къдревец, Чучуга, Трифона ръта, Тържището и Долна махала.
Местности
[редактиране | редактиране на кода]В селото съществуват местности със следните имена:Градисце, Купен дял, Дунди баир, Остра могила, Голямата кория.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Драгижево е образувано, след като махалите, които са се намирали в днешното землище:Батлей, Джуровец, Шарковец, Фъшковец се обединяват в едно населено място.
До средата на XVII век, край селото е съществувало и село Купин дял. Мухтар Стоян Съби е кмет на селото от 1782 до 1790. Поп Георги е свещеник в Църквата от 1809. В селото се изгражда Балтей чешма. Известен хайдутин и покровител на селото е Чисти Хрелю.
Атанас Арнаутина, от Македония, е преподавател в Първото килийно училище в селото, открито през 1829 година. Свещеник Стефан Киров, е председател на основания в селото Революционен комитет. Градинарско дружество „Свети Трифон“ е основано в Драгижево през 1882 година. В него са членували 330 градинара.
В селото започват да се строят и възрожденски къщи, макар и да не са много на брой.
През 1894 година в селото е основано Народно читалище „Развитие“. Кредитна кооперация „Пчела“ за взаимопомощ на драгижевчани, е основана през 1907 година. През 1949 година кооперацията е преструктурирана и именована Трудово-производителна кооперация „Единство“.
Население
[редактиране | редактиране на кода].png)
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 831 | 100,00 |
| Българи | 736 | 88,56 |
| Турци | 5 | 0,60 |
| Цигани | 6 | 0,72 |
| Други | 18 | 2,16 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 64 | 7,70 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на село Драгижево се намира античната и османска крепост „Градище“.[5]
Народно Читалище „Развитие“
[редактиране | редактиране на кода]На 2 декември 1903 г. е свиквано общо събрание, на което се избира ново настоятелство. За председател е избран Иван Димов. Изнасят се сказки и представления. От 1929 председател е Димитър Георгиев. Изнасят се редица представления „Вода от планината“, „Зет като мед“, „Фалшива кооперация“. Културните прояви – утра и вечеринки до 1929 се изнасят преди всичко в старото училище или в частните салони на Стефан Кумпелов и Марин Бешев.[6] Учреден е фонд „Книги за дарение“ и за дарители, внесли от 5000 лв. до 10 000 лв. ставали почетни членове на читалището. Сградата на Читалището започва да се строи през 1952 и е построена през 1954.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В Драгижево през 1888 година е основана Народна смесена прогимназия „Кирил и Методий“.
Първи директор на училището е Атанас Дачов от 1890 година.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]
Православния храм „Св. Константин и Елена“ е построен и осветен през 1837 г. Преди него не е известно колко църкви са били построени в селото, но са намерени останки само от една църква, при строежа на Храма „Св. Константин и Елена“. Към селата Драгижево и Купин дял са съществували две енории с двама свещеници. Мария и Йорга Грънчарови дарили своето дворно място за строежа на Църквата. Цоньо Недялков и Панайот Башев също са дарители за храма.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]- Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Ленин“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда на 24 май всяка година.
Празници
[редактиране | редактиране на кода]- Игнажден – на този празник обикновено не се излиза от дома и се сяда на богата трапеза
- Васильовден – наричан още Сурваки, в миналото е бил празнуван и два дни
- Бабинден – Ден на родилната помощ. На бабите, които са бабували са им носели дарове
- Трифон-Зарезан
- Младенци – по стар обичаи се чисти зялата къща и двор, изгаря се боклука и момите се учат да шият
- Спасов ден – ходене по роса
- Кръстовден – на тоя ден обикновено е започвала сеитбата
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Макарий Неврокопски (1876 – 1934), български духовник и неврокопски митрополит- Пейо Бешев (1885 – 1926), български медик и политик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП
- Стоян Иванов (1901 – 1963), български медик, дългогодишен лекар в Петрич
- Теодосий Деволски (1934 – 2017), деволски епископ на Българската православна църква
- Цоньо Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Драгижево, община Лясковец, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2018. (на английски)
- ↑ Български крепости, архив на оригинала от 16 август 2016, https://web.archive.org/web/20160816113048/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1168, посетен на 17 юни 2016
- ↑ sever.bg
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Драгижево – Любен Лалев
| ||||||||||
