Направо към съдържанието

Евдокия Макремволитиса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евдокия Макремволитиса
византийска императрица

Родена
1021 г.
Починала
1096 г. (75 г.)
Семейство
РодДука
СъпругКонстантин X Дука
Роман IV Диоген
ДецаНикифор Диоген
Лъв Диоген
Андроник Дука
Константий Дука
Анна Дукина
Михаил VII
Теодора Дукина
Зоя Дукина
Други родниниМихаил Керуларий (вуйчо)
Йоан Дука (девер)
Ирина Пигонитиса (етърва)
Мария Аланска (снаха)
Константин Дука Багренородни (внук)
Евдокия Макремволитиса в Общомедия

Евдокия Макремволитиса (на гръцки: Ευδοκία Μακρεμβολίτισσα; * 1021; † 1096) е византийска императрица, втора съпруга на император Константин X Дука, след чиято смърт се омъжва за император Роман IV Диоген.

Дъщеря е на Йоан Макремволит и на сестрата на константинополския патриарх Михаил Керуларий. Според Михаил Псел Евдокия Макремволитиса се отличавала с изключителна красота, благородство и интелигентност.

Брак с Константин X Дука

[редактиране | редактиране на кода]

Около 1050 г. Евдокия се омъжва за бъдещия император Константин X Дука, на когото ражда седем деца:

Когато Константин X умира през 1067 г., Евдокия Макремволитиса става регент на сина си Михаил VII.

Брак с Роман Диоген

[редактиране | редактиране на кода]

На смъртния одър на Константин X Евдокия се заклева никога да не се омъжва повторно и дори по нейна заповед в затвора е хвърлен Роман Диоген, който е заподозрян в аспирации за императорската корона. Въпреки това Евдокия осъзнава, че е неспособна сама да възпре варварските нашествия по източните граници на империята,[1] поради което тя нарушава клетвата си и се омъжва за Роман Диоген без разрешението на контантинополския патриарх, Йоан Дука или на Михаил VII. В крайна сметка императрицата успява да убеди патриарха да върне документа, върху който била написана клетвата ѝ за безбрачие, и го убедила публично да обяви, че е съгласен бракът ѝ с Роман Диоген да бъде сключен за доброто на държавата.[2] Бракът е сключен на 1 януари 1068 г. и Роман Диоген веднага е обявен за съимператор под името Роман IV Диоген, с чиято помощ Евдокия успява да отблъсне за кратко варварската заплаха за империята.

От Роман IV Диоген Евдокия Макремволитиса има две деца:

Роман IV обявява за съимпертор Андроник Дука, син на Евдокия и Константин X, въпреки че той е бил държан на страни от властта както от майка си, така и от братята си. Животът на Евдокия с втория ѝ съпруг се оказва доста нещастен. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на Евдокия и Михаил VII над империята. След като през 1071 г. Роман IV е заловен от селджукските турци в битката при Манцикерт, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол,[1] докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава кесарят Йоан Дука, по-малкият брат на Константин X Дука, с помощта на варяжката гвардия, принуждава императрицата да остави властта изцяло на Михаил VII и да се оттегли в манастир.[1]

През 1078 г. Михаил VII е детрониран от Никифор III. Новият император повикал Евдокия Макремволитиса обратно в столицата с предложение да се ожени за нея. Този план обаче е провален отново от кесаря Йоан Дука, който стоял начело на опозицията срещу Евдокия.

Евдокия Макремволитиса умира като монахиня през 1096 г. Век по-късно византийският историк Никифор Григора описва императрица Евдокия като втора Хипатия.[3]

  1. а б в Chisholm 1911, с. 881 – 882.
  2. Norwich 1993, с. 344.
  3. Dzielska 1995, с. 67.