Направо към съдържанието

Езично-устнена съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни

 • Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови

 • Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови

 • Гръклянови
Гласилкови

Езично-устнените съгласни (също линголабиални консонанти) са група съгласни звукове, чието учленение става чрез допиране на езика в горната устна. Те представляват крайна форма на предноезичните съгласни, която се среща сравнително рядко в говоримите езици и в Международната фонетична азбука се обозначава с диакритични модификатори на основните символи.[1]