Елино-българско училище
Елино-българското или Славяно-елинското училище е светско училище от епохата на Възраждането. В него преподаването се извършва комбинирано на гръцки и на български език.
Този вид учебни заведения са преходна форма от килийното към модерното новобългарско образование.
Опити за откриване на подобни училища са предприети още през 1810-1812 година в Сливен и Котел. Първото обаче елино-българско училище от завършен вид е основано през 1815 година от Емануил Васкидович в Свищов. По-късно подобни училища се създават в Котел (1819), Сливен (1825), Карлово (1826), Смирна (1828) и в други градове.[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Преход към светско училище. Велико Търново, 1999.
- ↑ Генчев, Николай. Българско възраждане. От килията към светско училище. София, 2008., архив на оригинала от 20 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100220233255/http://www.electronic-library.org/books/Book%200010.html, посетен на 28 декември 2011
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
