Направо към съдържанието

Жужа Раб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жужа Раб
Zsuzsa Rab
Родена3 юли 1926 г.
Починала5 март 1998 г. (71 г.)
Професияпреводач, поет, журналист, писател
Националност Унгария
Активен период1943 – 1998
Жанрлирика, публицистика, документалистика
Награди„Атила Йожеф“ (1963, 1973)
Офицерски кръст за заслуги към Република Унгария, граждански
СъпругИщван Кормош (1956 – 1964)
Имре Чанади (? – ?)
Тибор Раси (1979 – 1993)

Жужа Раб (на унгарски: Zsuzsa Rab) е унгарска поетеса, писателка и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жужа Раб е родена на 3 юли 1926 г. в Папа, Унгария, в семейството на Ищван Раб, директор на гимназия, и Ирен Дженек. Завършва Реформирания институт за образование на жените в Папа. През 1949 г. завършва унгарско-руския отдел на Будапещенския университет „Лоранд Етвьош“, след което работи на свободна практика. В периода 1971 – 1984 г. е научен сътрудник към унгарския литературен обществен седмичник „Живот и литература“.[1][2]

Първите ѝ стихотворения са публикувани в местните издания в Папа. Първата ѝ книга, стихосбирката „Към светлината ...“ (Fény felé...), е издадена през 1943 г., още докато учи в гимназията. Втората ѝ стихосбирка „Златна неделя“ (Aranyvasárnap) излиза през 1968 г. Двукратен носител е на наградата „Атила Йожеф“ (1963, 1973), на руски награди и др.[1][2]

От ранна възраст прави преводи на стихове и проза, предимно от руски език. Става известна през 1955 г. чрез превод на стихотворенията на Есенин, който дотогава е почти напълно непознат в Унгария. Тя е изключително плодовит тълкувател на руската литература и народна поезия, оставяйки след себе си двеста тома художествен превод – превежда Александър Пушкин, Лев Толстой, Афанасий Фет, Александър Куприн, Иван Бунин, Антон Чехов, Максим Горки, Сергей Есенин, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Николай Заболоцки, Осип Манделщам и други руски поети, както и произведения на башкирската, грузинска, естонска литература. Въз основа на руски преводи превежда приказките на Ханс Кристиан Андерсен на унгарски. Прави превод на естонския национален епос „Калевипоег“.[3][1][2]

В периода 1956 – 1964 г. е омъжена за поета Ищван Кормош (1923 – 1977), с когото се развежда. Вторият ѝ съпруг е поетът Имре Чанади (1920 – 1991), а през 1979 г. се омъжва за етнографа Тибор Раси (1924 – 1993).[1]

Член е на Управителния съвет на Сдружението на писателите; член е на руското председателство на Унгарско-съветското дружество за приятелство; член е на Унгарско-арменското дружество; на литературния кръг „Йокай“ в Папа; член е на Литературно-историческото дружество на окръг Веспрем и на дружество за отечествени изследвания в Папа.

Малко след смъртта на съпруга си през 1993 г. тя се разболява, първо получава инсулт, претърпява операция, а след това има ограничена подвижност и трябва да спре да пише. Жужа Раб умира на 5 март 1998 г. в Будапеща.[1][2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Fény felé... (1943)[4]
  • Aranyvasárnap (1968)
  • Népek költészete (1973)
  • Ráolvasó (1973)
  • Ivótülök. 100 grúz vers (1974)
  • A végtelenség szomja. Hatvan év költészetéből (1978)
  • Kő és madár (1980)
  • Őrtornyaink (1996)
  • Fény felé... Válogatott versek (1999)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Álombeli lakomák (1981) – есета и очерци

Награди, отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Горки“ (1972)[3]
  • Награда Pro Urbe (1981)
  • Златна степен на ордена за заслуги на Унгарската народна република (1982)
  • Награда „Лайош Априли“ (1983)
  • Медал за заслуги за приятелство на народите (1985)
  • Награда от издателство „Европа“ (1985, 1987)
  • Орден Звезда на Унгарската народна република (1986)
  • Награда за книга на годината (1986)
  • Офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Унгария (1996)
  • Орден за приятелство (от Русия) (1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rab Zsuzsa в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​