Заграде
| Заграде | |
| — бивше село — | |
 Заградският чинар, един от представителите на Заградските чинари | |
  Заграде  Заграде | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Гърмен |
Заграде е бивше село в Югозападна България, присъединено към село Гърмен, община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Заграде се е намирало в Неврокопската котловина в долното течение на река Канина.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 името на селото е Хисарлъка. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на Кримската война (1853 – 1856). В 1864 година в селото е построена църквата „Свети Георги“, а в 1872 година е открито българско училище.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Есирлик (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Гисирлик (Исирлик) като село с 84 български къщи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов споменава селото два пъти:
| „ | Исарлък, село на С на север от Неврокоп 1 1/2 ч. Сградено е на каменисто и стръмно място в подножията на Пирин; къщята изглеждат натрупани една въз друга. Наоколо пространни ливади; поминуват си с продавание сено; има и рибари. Църква и училище български; 22 ученика, 90 къщи българе.[4] | “ |
| „ | Есирлък, отвъд Канина, 1/4 ч. от Фотовища на И. Равно поле, сгодно за земледелие. Излизат всичките житни произведения. 35 къщи българе. Местно едно предание разазва, че тук бил някога старият град Неврокоп. Развалини от стена и сега се забелязват на И от селото.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище) живеят 420 българи-християни.[6]
В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Хисарлик (Hissarlik) има 304 българи екзархисти.[7] По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[8] и пише:
| „ | С. Хисарлъка... Почвата е плодородна. Има 40 къщи с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и дюлгерлък. Селото е било чифлик. Сега къщите са на селяните. Нивите са на Мухамедали бей, някои са изкупили по някоя нива. Общината е оратска. Имат добър приход от воденищата, които дават под наем на 150 помаци.
Църквата „Св. Георги“ е съградена 1866 г. Училището е ново, съградено е преди 4 години... Селяните участват в селските общински работи. Накрай селото се намира манастирът „Св. Неделя“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение.[9] |
“ |
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Тринадесет души от Хисарлъка се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война селото остава в България. В 1934 селото е прекръстено на Заграде, а в 1959 година е слято с Гърмен.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Заграде
Георги Костов (1810 – 1890), български общественик- Кирил Поппетков Стойлов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[12]
- Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, дюлгерин, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[13]
- Стоян Ст. Арабаджийски, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 341.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 28
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
