Зара Долуханова
| Зара Долуханова Զարուհի Աղասու Դոլուխանյան | |
| руска певица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 4 декември 2007 г.
|
| Погребана | Арменско гробище, Пресненски район, Русия |
| Етнос | арменци[1] |
| Националност |  СССР Русия |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Направление | опера |
| Активност | 1939– |
| Лейбъл | „Мелодия“ |
| Участник в | Union of Theatre Workers of the Russian Federation |
| Награди | Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2003) Медал „За доблестен труд“ (1970) |
Зара Алекса́ндровна Долуханова (Заруи Агасьевна Макарян/Макарьян, по мъж – Долуханян; 15 март 1918 г., Москва – 4 декември 2007 г., Москва) е съветска, руска и арменска певица (колоратурен мецосопран).
Народна артистка на СССР (1990).[2] Носителка на Ленинска (1966) и Сталинска премия втора степен (1951).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Москва в семейството на Агасий Маркович и Елена Гайковна Макарян.[3] В периода 1933 – 1938 г. учи цигулка в Третия държавен музикален техникум (сега Музикално училище „Гнесини“) при Вера Беляева-Тарасевич. Не завършва техникума.
От 1939 г. е солистка на Арменския театър за опера и балет „Александър Спендиаров“ в Ереван, където пее първите партии във всички продукции. Скоро след това оставя оперната сцена и започва да се изявява като концертна певица. От 1944 г. е солистка на Всесъюзното радио и телевизия, а от 1959 г. – на Московската филхармония.
Изпълнява партията на Пепеляшка в първата съветска постановка на едноименната опера от Джоакино Росини и оригиналната версия на партията на Розина от неговата опера „Севилският бръснар“.[4] Изпълнява партията на Керубино (Сватбата на Фигаро на Моцарт), Дениза („Сватба с фенери“ на Жак Офенбах), в операта „Италианка в Алжир“ на Росини и т.н. През 1969 г. излиза в партията на Анджелика в концертното изпълнение на операта от Джакомо Пучини, „Сестра Анджелика“.
Изпълнява творби на Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел, Джузепе Верди, Сергей Рахманинов, Клод Дебюси, Франсис Пуленк, Георгий Свиридов, Сергей Прокофиев, Франц Шуберт, Роберт Шуман, Xуга Волф, Густав Малер, Дмитрий Шостакович и много други композитори.
Гастролира в много държави (Румъния, ГДР, Италия, Франция, Англия, Гърция, Аржентина, Чехословакия, Унгария, САЩ, Полша, Югославия, Япония, Израел, Нова Зеландия и др.). Пее в концертни зали на Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.
През 1957 г. завършва Музикално-педагогическия институт „Гнесини“ (днес Руска музикална академия „Гнесини“). От 1972 г. преподава в Музикално-педагогическия институт (от 1983 г. е професор, а в периода 1980 – 1985 г. – ръководител на катедрата по солово пеене). Активно участва в журита на музикални конкурси.
Член на Съюза на театралните дейци на Руската федерация (1977). В периода от 1990 до 1995 г. фирмите „Мелодия“, „Monitor“, „Austro Mechana“ и „Russian Disc“ издават осем нейни CD-та. Освен изпълнителска дейност, сериозно се увлича от живопис.
Умира на 4 декември 2007 г. в Москва. Погребана е в Арменското гробище в Москва.
Международният конкурс за певци „Амбърен славей“ в Калининград от 2007 г. носи името на Зара Долуханова.[5]
Награди и звания[редактиране | редактиране на кода]
- Първа награда на Международния конкурс за певци (Будапеща, 1949)
- Заслужила артистка на Арменската ССР (1952)
- Народна артистка на Арменската ССР (1955)
- Народна артистка на РСФСР (1956)
- Народна артистка на СССР (1990)
- Сталинска награда втора степен (1951) – за концерти и изпълнителска дейност
- Ленинска премия (1966) – за концертно-изпълнителска дейност (програми през 1963 – 1965 г.)
- Награда „Робърт Шуман“ (1975, ГДР)
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2003)[6]
- Медал За развитието на необработените земи" (1956)
- Знак „Миньорска слава“ II степен (1961)
- Медал „За доблестен труд. В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин“ (1970)
- Медал „Ветеран на труда“ (1984)
- Медал „50 години от Победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 година“ (1995)
- Медал „В памет на 850-годишнината на Москва“ (1997)
- През 1956 г. Пол Робсън връчва на певицата Почетна грамота, присъдена на певицата от Световния съвет на мира, във връзка с десетилетието на Световното движение на поддръжниците на мира „За значителен принос за укрепването на мира и дружбата между народите“
- Грамота на Президиума на Върховния съвет на Казахската ССР (1964)
- Грамота на Президиума на Върховния съвет на Беларуската ССР (1965)
- Грамота на Президиума на Върховния съвет на Удмуртската АССР (1979)
- Грамота на Президиума на Върховния съвет на Арменската ССР (1984)
- Грамота „За изключителни постижения в областта на изкуството“ (2007)[7] и др.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1965 г. – „Любима“ – певица
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- О. Черников. Рояль и голоса великих. Серия: Музыкальная библиотека. Издательство: Феникс, 2011 г. Твердый переплет, 224 стр. ISBN 978-5-222-17864-5
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ Указ Президента СССР от 27 декабря 1990 г. № УП-1248 «О присвоении почетного звания „Народный артист СССР“ тов. Долухановой З. А.»
- ↑ Зара Долуханова
- ↑ Скончалась певица Зара Долуханова // РИА Новости
- ↑ В Калининграде открывается международный конкурс вокалистов // РИА Новости, 28 марта 2016. Посетен на 9 ноември 2016.
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 14 марта 2003 года № 331[неработеща препратка]
- ↑ Долуханова Зара Александровна – Энциклопедия фонда „Хайазг“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Незабываемые голоса. Зара Долуханова (Концерт 1971 года) // Телеканал „Культура“. Архивиран от оригинала на 2017-05-12. Посетен на 18 февруари 2017.
- 90 лет со дня рождения Зары Долухановой // Телеканал „Культура“, 15 марта 2008. Архивиран от оригинала на 2017-02-19. Посетен на 18 февруари 2017.
- «Острова». Зара Долуханова // Телеканал „Культура“. Посетен на 18 февруари 2017.
|
