Иван Гологанов (полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Гологанов.

Иван Гологанов
български офицер
Портрет от 1936 година
Портрет от 1936 година

Званиеполковник
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Военно формирование13 жанд. дружина
3-та жанд. дружина
18 пехотен полк
12 пехотен полк
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
януари 1969 г. (69 г.)
РодстваИлия Гологанов (баща)

Иван Илиев Гологанов е български военен деец, полковник и лидер на Горянското движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гологанов е роден на 17 януари 1899 г. във валовищкото село Крушево, което тогава е в Османската империя, днес Ахладохори, Гърция. Произхожда от големия род Гологанови и е син на възрожденеца Илия Гологанов.

Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1922 г. с 41-ви випуск и на 1 април е произведен в чин подпоручик. От 1924 г. служи в 13 жандармерийска дружина, на 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, а от 1927 служи в 3-та жандармерийска дружина. През 1929 г. поручик Гологанов постъпва на служба в 18 пехотен полк, в чийто редове като 2-ра дружина през 1928 г. се влива 13 жандармерийска дружина. През 1933 г. Гологанов постъпва в 12 пехотен балкански полк, а на 3 октомври 1933 е произведен в чин капитан. Женен е за дъщерята на кмета на Видин Бърни Бончев – Магдалена, с която имат едно дете – Любен.[1] Негов внук е музиковедът Жан Гологанов.

През 1933 г. Гологанов завършва Юридически факултет, а от 1935 г. започва неговата военно-юридическа кариера като военен следовател в Софийския военен съд. От 1936 г. е постоянен член на Русенския областен военен съд, от 1937 г. служи като председател[1] в Плевенския военен съд, на 22 декември 1938 е произведен в чин майор, а от 1940 е назначен на служба в Пловдивския военен съд. От 1942 г. Гологанов е прокурор в Шуменския областен военен съд, като на 3 октомври 1942 е произведен в чин подполковник. Впоследствие е прокурор, а по-късно и председател на Плевенския военно-полеви съд. От 1944 г. е юрисконсулт в Дирекция гражданска мобилизация.

След Деветосептемврийския преврат полковник Гологанов се укрива дълго време в София. Осъден е задочно на смърт от т. нар. Народен съд. През 1945 г. оглавява горянска чета в Родопите.[2][1][3] След разбиването на четата му през 1946 г. се прехвърля в Гърция, където с подкрепата на ЦРУ[4] създава Български противоболшевишки легион на народното спасение (1946 – 1949).[5] Шеф е на приемния център за българи емигранти в Драма.[6] След това живее в Париж, където през 1953 – 1955 г. е един от основателите на крило на емигрантската организация Български национален фронт. През 1957 г. се премества зад океана, където отново развива дейност в средите на антикомунистическата емиграция в САЩ и Канада. Разработван е от Държавна сигурност през 50-те години в разработка под името „Палач“. Службата успява да внедри агент към съпругата му.[7] Умира през 1969 г. в Ню Йорк.[8]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Гологанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1810 – 1865)
 
Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1839 – 1895)
 
Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)
 
Никола Гологанов
(1850 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1865 – 1910)
 
Иван Гологанов
(1870 – 1908)
 
Спиро Гологанов
(1880 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Гологанов
(1893 – 1916)
 
Иван Гологанов
(1899 – 1969)
 
Димитър Гологанов
(1901 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в д-р Бърни Бончев // Vidin Online. Посетен на 10 февруари 2016.
  2. Райкин, Спас Т. Безотечественици (Лични спомени) 1951 – 1963. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, том IV. София – Москва, Pensoft, 2001. ISBN 954-642-145-6. с. 72.
  3. Грънчаров, Ангел. Първите бяхме ние // Point of View. Посетен на 10 февруари 2016.
  4. Миновски, Блаже. Македонецот што работел за ЦИА го бунтувал народот против комунистите // Дневник Online, 18 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 10 февруари 2016.
  5. Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим // Един завет. Посетен на 10 февруари 2016.
  6. Професор Спас Райкин, доайен на българската емиграция в Америка за проклетите въпроси, що никоя емиграция не разреши // Земеделско знаме. 23 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2016-02-23. Посетен на 10 февруари 2016.
  7. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.527
  8. New York, NY – AncientFaces, Ivan Gologanov (1899 – 1969)

Източници[редактиране | редактиране на кода]