Направо към съдържанието

Иван Икономов (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Икономов
български инженер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вГентски университет
НаградиЗа гражданска заслуга

Иван (Вано) Тенов Икономов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), инженер.

Иван Икономов на стари години
Зрелостно свидетелство от Солунската българска мъжка гимназия

Роден е на 3 март 1881 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Тено Икономов и Магда Янова-Икономова. Сред седемте му братя и сестри са революционерите Гоце Икономов, участник в създаването през 1895 година на Кукушкия революционен комитет, и Димитър (Мицо) Икономов.[1][2]

Завършва кукушкото класно училище в 1893 година и постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва я в 1900 година с петнадесетия випуск.[3][4]

Става учител в родния си град Кукуш и се включва в дейността на ВМОРО. През учебната 1902/1903 година е задържан заедно с Димитър Гълъбов и Гоце Вангелов.[5] Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и е четник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[6] Димитър Влахов го споменава в мемоарите си като активен македонски революционер.[7]

Заминава да следва инженерство в Гентския университет, Белгия.[8] През 1912 – 1913 г. взима участие в Балканската война. По време на Междусъюзническата война е опожарен родният му град Кукуш и близките му се преселват в България. Иван Икономов се връща в Белгия и се дипломира като инженер (1914), след което участва в Първата световна война такъв; приравнен капитан, началник на 5-и пътен участък от 7-а пехотна дивизия. За заслуги във войната е награден с орден „За гражданска заслуга“, V степен.[9] Пленен е и освободен през 1919 г. До края на живота си работи в България като инженер.[1][10]

Участва като делегат от Татарпазарджишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11]

Женен е за Люба Бичева (1893 – 1978) също от Кукуш, възпитаничка на Солунската българска девическа гимназия, випуск XIX (1910), учителка.[1]

Иван Икономов умира на 10 февруари 1938 година в София.[1]

 
 
Тено Икономов
 
Магда Янова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Икономов
(1876 – ?)
 
Димитър Икономов
(1878 – 1957)
 
Иван Икономов
(1881 – 1938)
 
Люба Бичева
(1893 – 1978)
 
 
 
 
  1. а б в г Иван (Вано) Икономов // geni.com.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  4. Зрелостно свидетелство от Българската мъжка гимназия в Солун // 17 юни 1901.
  5. Списък на затворените, загинали, интернирани и осъдени градски и селски учители из вилаетите уч. 1902/1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 71 - 72.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  7. Влахов, Димитар. Мемоари. Заедница за издавачка дејност при НИП Нова Македонија, 1970. с. 15.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 6-7
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
  11. НБКМ-БИА C VIII 38