Иво Милев
| Иво Милев | |
| български писател, продуцент и преводач | |
| Роден |
25 ноември 1971 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
Иво Марков Милев е български юрист, писател, продуцент, преводач, изкуствовед и куратор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 ноември 1971 година в Ловеч. Завършва Ловешката немска гимназия. Следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Юрисконсулт на продуцентски компании: SIA Advertising, „Камера“, „Еф хикс камера“, „Чучков брадърс“, изпълнителен директор (до 2010) на SIA Advertising (компанията продуцент на филма „Мисия Лондон“ и сериала „Стъклен дом“).[1]
Заместник-директор е на Националната художествена галерия от 2013 до януари 2015 година,[2] когато подава оставка в знак на протест срещу сливането на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство.[3][4][5] От 2020 до 2023 година отново е неин заместнк-директор, ръководи изложбената и проектна дейност.[2] Куратор на много изложби в Националната галерия и в страната.[6]
Иво Милев е автор на романи, на монографии за български художници, преводач, сценарист и продуцент. Особено място заема книгата му „История на българското изобразително изкуство“, създадена въз основа на архива на Кирил Кръстев.[7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Случаите на инспектор Тюхчев. София: Сиела, 2010, 224 с. (ISBN 978-954-28-0777-3)[8][9]
- КБ. София: Агенция Вила, 2011, 472 с. (ISBN 978-954-91225-7-2)[10]
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Ников 1924 - 1989. Един парижанин в София. НХГ, 2013. ISBN 978-954-9473-26-1
- Боян Райнов, албум. София: НХГ, 2015. ISBN 978-954-9473-28-5
- Животът и смъртта на Людмила Живкова. София: Книгомания, 2018, 736 с., 2 прераб. изд. 2022[11]
- Тодор Цонев. Художникът в сянка. МДХС, 2018[12][13]
- Лика Янко. Рисунки, албум. Сoфия: НГ, 2019. ISBN 9789549473483
- Богомир Лазов и българския акварел. София: НГ, 2019. ISBN 978-954-9473-47-6
- Никола Танев. На път. София: НГ, 2020. ISBN 978-954-9473-50-6
- Кочо Гърнев. София: НГ, 2021. ISBN 978-954-9473-55-1
- Илия Бешков. Биография. София: Книгомания. София, 2021, 240 с. ISBN 9786191953035
- Кирил Кръстев. История на българското изобразително изкуство. Състав. Иво Милев. София: Лист, 2021[7]
- Владимир Димитров - Майстора. Биография. София: Книгомания, 2022, 308 с. ISBN 9786191953363
- Лиляна Русева 1932-2009. Иво Милев, Чавдар Попов. София: НГ, 2022. ISBN 978-954-9473-67-4
- Алеко Константинов. Das Wunderkind. Биография. София: Книгомания, 2024. ISBN 9786191953820
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Георг Тракл, Себастиан в съня. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2001, 95 с. (ISBN 954-739-216-6)
- Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 954-739-307-3)
- Фридрих Дюренмат, Съучастникът: Един комплекс. Превод от немски Иво Милев. София: Захарий Стоянов, 2003, 349 с. (ISBN 954-739-361-8)
- Фридрих Хьолдерлин, Хиперион. Превод от немски Иво Милев. София: Агенция Вила, 2003, 303 с. (ISBN 954-91225-3-0)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 2010 г. – „Стъклен дом“, продуцент[14]
- 2012 г. – „Отплата“, сценарист и продуцент[15]
Изложби (частично)
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Ников - Ничето. Един парижанин в София. Ретроспективна изложба, НХГ, 2014 [16]
- Светът според Тодор Цонев. Дом на Хумора и сатирата, Габрово. 2018 - 19. [17]
- Васил Иванов. 1909 – 1975 (2019)[18]
- Лика Янко. Рисунки. Ретроспективна изложба (2019)[2]
- Никола Танев. На път (2020)[2]
- Образът на Майстора (2022)[2]
- Майстора и родното изкуство (2022)[2]
- Чапкънов. Алхимикът. Ретроспективна изложба за 80-годишнината на Георги Чапкънов (2023)[2]
- Греди Асса. Пътувания. Ретроспективна изложба, СГХГ, 2024[19]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2011 г. – номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“[20]
- 2020 г. – Награда на София за постижения в областта на културата за изложбата „Лика Янко. Рисунки“, Национална галерия[21]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иво Милев // ciela.com.
- ↑ а б в г д е ж Димитрова, Диляна. Иво Милев: Националната галерия още не е излязла идеологически от социализма // ploshtadslaveikov.com. 22 декември 2023.
- ↑ „Оставка – протест срещу БГ Лувъра (Новият музей е обречен на неуспех и морална смърт, твърди зам.-директорът на НХГ Иво Милев)“, „Площад Славейков“, 21 януари 2015 г.
- ↑ „Ето с какво ще напълним Българския Лувър“, WebCafe.bg, 23 януари 2015 г.
- ↑ „Българският Лувър“ е мъртвороден“, интервю на Калоян Константинов, OffNews.bg, 13 февруари 2015 г.
- ↑ Бачийска, Пламена. Иво Милев: Бешков е най-ярката еманация в биографиите, които описвам // bnr.bg. 28 юли 2023.
- ↑ а б История на българското изобразително изкуство. Кирил Кръстев. Съставител Иво Милев // listbooks.bg.
- ↑ „Случаите на инспектор Тюхчев“ – първа книга на Иво Милев“, БНТ 1, „Денят започва“, 14 юли 2010 г. (видео) (мъртъв линк)
- ↑ „Иво Милев издава роман, вдъхновен от филма „Бон шанс, инспекторе“, bTV.bg, Минути за култура, 12 юли 2010 г.
- ↑ Проф. Инна Пелева: „Искрено уважение например заслужава Иво Милев заради „КБ“ – тук няма особен опит в подобен тип разказване.“ във „Вашето литературно събитие на 2011“, анкета на „Литературен вестник“, бр.41-42, 14 декември 2011 г.
- ↑ Писателят Иво Милев пред dolap.bg: ”Животът на Людмила Живкова е шекспирова драма“ // dolap.bg. 2 април 2019.
- ↑ Занаятът му е да се вре в най-големите мръсотии // ploshtadslaveikov.com. 22 юли 2021.
- ↑ Милев, Иво. КАТАЛОГ „ХУДОЖНИКЪТ В СЯНКА“ ТОДОР ЦОНЕВ // Музей на хумора и сатирата.
- ↑ „Иво Милев: „Стъклен дом“ беше замислен като криминална история“ Архив на оригинала от 2012-07-20 в Wayback Machine., интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 9 юли 2010 г.
- ↑ „Криминалната драма „Отплата“ на Нова ТВ дебютира с бляскава предпремиера снощи в Cinema City в Mall Sofia“, Cinefish.bg, 14 март 2012 г.
- ↑ БНТ, БНТ. https://bnt.bg/bg/a/edin-parizhanin-v-sofiya // БНТ.
- ↑ БТА, БТА. https://bnt.bg/bg/a/svett-spored-todor-tsonev // БТА.
- ↑ Антиохов, Милен. Иво Милев: Тъжно е, че изкуството вече няма величието от предишните епохи // sofialive.bg. 31 октомври 2022.
- ↑ SGHG, SGHG. https://sghg.bg/exhibitions/греди-асса-пътувания/ // SGHG. Архивиран от оригинала на 2024-12-09. Посетен на 2024-12-14.
- ↑ Летни номинации 2011 за награда „Хеликон“ Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine., сайт на награда „Хеликон“.
- ↑ Проект на Иво Милев с награда на София за култура, topnovini.bg, 18 септември 2020 г.
|
