Игнатий Български
| Игнатий Български | |
| български патриарх | |
| Починал | |
|---|---|
| Етнос | българи |
| Религия | православие |
Игнатий Български е висш български православен духовник, борец за независима православна българска църква, седемнадесети български патриарх.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Името Игнатий Български се споменава за първи път в Търновско евангелие (1273).
Игнатий Български възглавява църковно-политическото течение във Втората българска държава по време на управлението на Константин Асен срещу сключената между папа Григорий X и привържениците на византийския император Михаил VIII Палеолог Лионска уния (1274), и опитите чрез повсеместното ѝ въвеждане да се унищожи независимостта на българската и сръбската православни църкви. За заслугите си към православието е наречен в една преписка от 1276 – 1277 г. „стълб на Православието“, т.е. опора на православната вяра.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Търновски патриарси. Игнатий (1272-1273) // Посетен на 2024-07-09.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 3. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1982. с. 29.
