Евтимий Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).
† св. Евтимий Търновски
27-и български патриарх
Роденок. 1325
Починалок. 1403
Почитан вИзточноправославния свят
Празник20 януари
† св. Евтимий Търновски в Общомедия

Св. Евтѝмий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци.[1] Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването му се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Дейност в България[редактиране | редактиране на кода]

Същата 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги.[2] Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Новоизбраният патриарх като привърженик на исихазма се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са десетки съчинения на Патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Падането на Търново[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Книжовен център[редактиране | редактиране на кода]

Евтимий Търновски създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като "втори Мойсей".

Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[5], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[6]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Книжовник "писател"[7][редактиране | редактиране на кода]

  • Жития:
  1. „Житие на Иван Рилски“
  2. „Житие на Иларион Мъгленски“
  3. „Житие на Филотея Темнишка“ (или Търновска)
  4. „Житие на Петка Търновска“ (или Параскева Епиватска)
  • Похвални слова:
  1. „Похвално слово за Михаил Войн“
  2. „Похвално слово за Йоан Поливотски“
  3. „Похвално слово за св. Неделя“
  4. „Похвално слово за св. Константин и св. Елена“
  • Послания:
  1. „Послание до атонския монах Киприан“ (Киевски митрополит и Всеросийски)
  2. „Послание до митрополит Арсений“
  3. „Посланиe (първо) до тисманския монах Никодим“
  4. „Посланиe (второ) до тисманския монах Никодим" (игумен на монасатира Тисмана във Влахия след 1385)
  5. "Послание до митрополит Антим" (Угровлахийски)
  • Химнописец:
  1. Служба за царица Теофана
  2. Параклис /молебен канон/ за царица Теофана
  3. Служба за св. Петка Търновска
  • Преводач:
  1. Петокнижието - първите 5 книги от Стария завет !
  2. Литургии /девет/ от патриарх Филотей
  3. Литургии /две/ от Василий Велики

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Из старата българска литература“. Изд. „Български писател“, С., 1988. (Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – с.177–190).
  1. ↑ а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
  2. ↑ а б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
  3. ↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
  4. ↑ „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
  5. ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
  6. ↑ „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
  7. ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Евтимий Търновски.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванова, Кл., Патриарх Евтимий. С., 1986.
  • Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г.. Ред. кол. Георги Данчев и др., Велико Търново, 1998 (Проглас).
  • Андреев, Й., Патриарх Евтимий. Бележити българи, т. III. С., 2012.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евтимий_Български&oldid=11887983“.