Направо към съдържанието

Ирина Унгарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирина Унгарска
византийска императрица и светица

Родена
1088 г.
Починала
13 август 1134 г. (46 г.)
Управление
Период11181134
Други титлиунгарска принцеса
Канонизация
Празник13 август
Семейство
РодАрпади
БащаЛасло I
МайкаАделхайд фон Райнфелден
СъпругЙоан II Комнин (1104)
ДецаИсак Комнин
Алексий Комнин
Андроник Комнин
Мануил I Комнин
Теодора Комнина
Мария Комнина
Евдокия Комнина
Ирина Унгарска в Общомедия

Ирина, по рождение Пирошка (на унгарски: Szent Piroska; Irene; * 1088, Естергом; † 13 август 1134, Константинопол), е унгарска принцеса от рода на Арпадите и византийска императрица (1118 – 1134), съпруга на император Йоан II Комнин.[1] Канонизирана е за светица, която се почита на 13 август.

Ирина е родена с името Пирошка през 1088 г., в унгарския град Естергом. Тя е дъщеря на унгарския крал Ласло I и Аделхайд Швабска, а по майчина линия е внучка на германския антикрал Рудолф фон Райнфелден и Аделхайд Савойска.[2] Майката на Пирошка умира през 1090 г., а крал Ласло I – на 2 юли 1095, след което унгарската корона е наследена от племенника на Пирошка, крал Калман.

Брак с Йоан II Комнин

[редактиране | редактиране на кода]
Йоан II Комнин и императрица Ирина в „Света София“, Константинопол

Опитвайки се да подобри отношенията с византийския император Алексий I Комнин, Калман започва преговори за сключване на брак между Пирошка и Йоан II Комнин, най-големия син на император Алексий I Комнин, който вече е и негов съимператор. Преговорите между Византия и Унгария приключват успешно и през 1104 г. Пирошка пристига в Константинопол, където приема православието и името Ирина, след което е венчана за Йоан II Комнин.[3]

Ирина играе малка роля в политическия живот на Византия. Императрицата е изключително набожна и се посвещава изцяло на децата си. След смъртта на съпруга ѝ Ирина се замонашва под името Ксения.

Умира на 13 август 1134 г. и е почитана от църквата като Света Ирина.[4]

Ирина ражда на Йоан II осем деца:[5]

  1. Piroska of Hungary, fmg.ac
  2. Ignaz Lenk: Erklärung des Stammbaumes sämmtlicher 53 Könige von Ungarn von dem ersten Könige Stephan dem Heiligen bis … Ferdinand V. Sollinger, 1840, S. 185. (books.google.de)
  3. Wilhelm Blum: Humanistische Reisen. H. Utz, München 2002, ISBN 3-8316-0110-0, S. 139. (books.google.de)
  4. Ирина, Православная энциклопедия. ISBN 978-5-89572-048-6
  5. IOANNES Komnenos Doukas, fmg.ac