Исперихово
| Исперихово | |
 На влизане в село Исперихово, 2011 г. | |
  Исперихово  Исперихово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2111 души[1] (15 март 2024 г.) 137 души/km² |
| Землище | 15,383 km² |
| Надм. височина | 228 m |
| Пощ. код | 4588 |
| Тел. код | 03558 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 32888 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Брацигово Надежда Казакова (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Исперихово Петър Георгиев (ГЕРБ) |
| Исперихово в Общомедия | |
Исперихово е село в Южна България. То се намира в община Брацигово, област Пазарджик. До 1934 г. се използва името Айдиньово (Айдиново).
География
[редактиране | редактиране на кода]Исперихово е разположено в котловина, обградена от Бесапарските ридове. През селото минава река Стара река.
Правени са проучвания за геоложкия характер на котловината и е доказано, че под селото и полето има огромно подземно езеро, което захранва карстовия извор в с. Триводици. След 1950 г. е имало идея с. Исперихово, с. Козарско и с. Бяга да бъдат премахнати и в тази котловина, образувана от Бесапарските възвишения, да се построи язовир. Това не се случва, тъй като изследванията показват, че възвишенията са нестабилни и имат много естествени пукнатини.
История
[редактиране | редактиране на кода]
От историческа гледна точка това е било култово място на тракийското племе беси. Открити са римски останки и основи на стражева кула. След 1995 година биват разграбени и разрушени около 32 могили, в които са намерени археологически находки с висока историческа и колекционерска стойност.
Край селото са открити останки от манастир от началото на VI век, изграден около еднокорабна църква от средата на V век.[2]
Проучванията, които са направени от първия учител в селото Ангел Г. Лабов (1896 г.), посочват като име на селото преди падането на България под османска власт Драговец или Драговитец. Потвърждение на това изследване, че старото име на Исперихово е Драговитец, дава и проф. дфн Тодор Балкански в статията си „Бележки на топономиста“[3].
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото е съставено от българи и цигани.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]
Изповядват се основно православно християнство от българи и цигани калайджии, ислям от цигани, и една група, изповядваща евангелско християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- Основно училище „Христо Ботев“
- Читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1929 г.“[4]
- Православна църква „Свети Димитър“ (1925 г.)
- Аматьорски футболен отбор
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Землището на с. Исперихово е едно от находищата в България на растението Атинска мерендера (Merendera attica), защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.[5]
Землището на селото попада в защитена зона „Бесапарски ридове“, част от националната и общоевропейска екологична мрежа „Натура 2000“. Зоната е местообитание за скални врабчета и лястовици, лалугери, лисици и други диви животни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Божков, (1929 – 1995) изкуствовед
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 71.
- ↑ сп. Септемврийско Знаме (Пазарджик), № 84, 20 юли 1978
- ↑ Сайт на читалището в с. Исперихово // Архивиран от оригинала на 2017-02-20. Посетен на 2017-02-19.
- ↑ Атинска мерендера:: Червена Книга на Република България – ecodb
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за с. Исперихово, сайт на Община Брацигово
- Сайт на читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1929 г.“, с. Исперихово Архив на оригинала от 2017-02-20 в Wayback Machine.
| ||||||||