Йоан Дука
| Йоан Дука | |
| Роден |
около 1064 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1136 г.
|
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Андроник Дука |
| Майка | Мария Българска |
| Братя/сестри | Ирина Дукина Михаил Дука Теодора Дукина Константин Дука Стефан Дука Анна Дукина |
Йоан Дука е византийски военачалник, стратег на тема България между 1090 и 1092.
Йоан Дука е син на протовестиария Мария и Андроник Дука. По майчина линия Йоан е внук на българина Траян и е правнук на цар Иван Владислав.[1] Йоан Дука е и брат на императрица Ирина Дукина[1] - съпругата на император Алексий I Комнин.
През 1085 Йоан Дука е назначен за управител на Драчката тема, където трябвало да брани крепостта Драч и да отблъсква постоянните сръбски нападения. На тази длъжност остава до 1090, когато е назначен за управител на тема България.
През 1092 г. император Алексий I отзовава Йоан от България и като го удостоява с титлата велик дука на флота, го изпрща начело на военна експедиция против пирата Чаха, който по това време успял да завладее Смирна. За тези събиятия Анна Комнина пише:„Като знаел по много опити, че тоя Иванъ Дука бил твърде войнствен, изкусен във военните работи и неразположен да отменя каквото и да било в императорските заповеди, понеже се нуждаел сега тъкмо от такъв човек, за да го противопостави на Чаха, императорът го извикал оттам (от България) и като го нарекъл „велики дука“ на флотата, с големи сили сухопътни и морски изпратил го противи Чаха".
След завръщането си от похода срещу Чаха през 1093 г. Йоан Дука е почетен с нова длъжност – дука на тема Елада.[2]
Като стратег на България Йоан Дука поддържа близки отношения с охридския архиепископ Теофилакт. Стратегът предал във владение на архиепископа селото Могила в Пелагонийската области, където Охридската архиепископия притежавала един стар имот. В едно писмо до Йоан от 1093 г. Теофилакт изтъква неговата благотворителност, щедра ръка, почтителност, человеколюбие и снизходителност към духовниците, отбелязвайки: „Явно е, че за тия добродетели ти ни беше подарен от Бога, а за нашите грехове ни напустна.“
Някъде около 1110 г. Йоан Дука се замонашва в манастира Богородица Евергетска, в чийто типик е споменат като пансеваст, севаст и велик дука, монах Антоний[3] В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 5 януари е посочен като деня, в който се почита паметта на монаха и севаст Антоний, брата на императрицата.[4] В типика на манастира Богородица Кехаритоменска Йоан Дука е споменат с монашеското си име Антоний сред живите роднини на императрица Ирина Дукина[5] и вече като покойник - в типика на манастира Пантократор[6], от което следва, че е починал на 5 януари между 1116 г. и 1136 г.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Т. II България под византийско владичество (1018-1187), pp. 253-256, http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_4.htm
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235-262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator. – Revue des études byzantines, 32, 1-145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481
- ((fr)) Gautier, Paul (1982). Le typikon de la Théotokos Évergétis. – Revue des études byzantines, 40, 5-101, doi:10.3406/rebyz.1982.2131, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1982_num_40_1_2131
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5-165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41-69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ГИБИ IX (1) 1974 , с. 19.
- ↑ ГИБИ IX (1) 1974 , с. 20.
- ↑ Gautier 1982, с. 10-11, 92-93; Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54.
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54.
- ↑ Gautier 1985, с. 124.
- ↑ Gautier 1969, с. 254; Gautier 1974, с. 42 (No.16); Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54.
