Кава Палцек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кава Палцек

Кава Палцек (също Кава Палцег или още Лоцава Кава Палцек) е тибетски будистки учител от 8 – 9 век и един от 25-те основни ученици на Падмасамбхава. Роден е в долината Пенпо в областта Кава. Той е един от седемте монаси ръкоположени от Шантаракшита. Кава Палцек става един от най-почитаните преводачи (Лоцава) и предсказан от Падмасамбхава. „Кава“ идва от името на родното му място, а „Палцег“ означава „планина от великолепие“.

Заради съвършеното познаване на санскрит крал Трисонг Децен направил Кава Палцек заместник на Шантаракшита и го натоварил с отговорността за редактирането на всички преводи от първия етап на работата в манастира Самие.

По-късно бил изпратен в Кашмир за да покани в Тибет учен (пандит), който да може да провери всички оригинални текстове и той се завръща с избрания измежду 500 кандидати Вималамитра.

Когато крал Трисонг Децен подведен от своите министри изпратил Вайроцана в изгнание в областта Цава Ронг именно Кава Палцек убедил краля да го върне.

Кава Палцек е имал дълъг живот, а последните му творби се отнасят към периода на управление на сина на Трисонг Децен крал Садналег или между 800 и 815 година.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Нингма

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Introduction, in: Kawa Paltseg. Manual of Key Buddhist Terms. LTWA, New Delhi, 2006 (6 издание).