Садналег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Палийски канон
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Тибетският крал Садналег, наричан също Триде Сонгцен е най-младият син на крал Трисонг Децен и е управлявал около 800 до 815 година, според някои изчисления началото на царуването му трябва да е било 797 или 804 г. Трисонг Децен умира през 797 г. и не е съвсем ясно какво се случва през следващите няколко години. За кратко на трона се възкачва вторият син Муне Ценпо и е възможно да следва известно дворцово противоборство, но новият крал не живее дълго. Каквато и да е причината за това поради липса на наследници следващ на трона е Садналег и към 804 г. вече е на власт.[1][2]

Най-старият брат Мутик Ценпо никога не е бил разглеждан като престолонаследник, защото в младостта си убил един от старшите министри, след което бива заточен в Лодак Карчу, близо до днешната граница на Бутан.[3]

Поради младостта си при възкачване на престола Садналег бил подпомаган от четирима опитни министри, двама от които будистки монаси. Те последвали политиката на своите предшественици. Кралят си взел четири съпруги от различни тибетски кланове.[4]

Подкрепа за будизма[редактиране | редактиране на кода]

В манастира Самие били поканени индийски учени, които да помогнат за превод на тибетски на будистките текстове. Садналег бил построил храма Карчунг близо до Лхаса. Заради съпротивата срещу будизма кралят свикал среща на делегати и васали от цялото кралство, които трябвало да подпишат документ подкрепящ будизма. Срещу храма била издигната съществуваща и до сега колона, на която бил изсечен текстът на този документ, който в днешно време има английски превод.[5][6]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Макар тибетските войски да воюват в Китай между 799 и 803 в областите Янчжоу Люнджуб, Уейджоу, Яджоу и Суйджоу, още на следващата 804 година започва редовен обмен на пратеници дори и без официално подписан договор. При смъртта на император Де Зонг престолонаследникът Ралпачен изпраща дарове от злато, сребро, одежди, волове и коне за неговото погребение.[7][8]

Тибетската армия продължава с атаки към арабите на запад, според арабския историк Якуби те са обсадили Самарканд, столица на Трансоксиана по това време. Накрая тибетския губернатор на Туркестан подарява на арабския халиф Ал-Мамун (управлявал 813 – 833 г.) статуя от злато и скъпоценни камъни. По-късно тази статуя бива изпратена в Кааба в Мека.[9]

Смъртта на краля[редактиране | редактиране на кода]

Най-вероятно Садналег умира 815 г., а след себе си оставя петима синове. Първият от тях става монах, а най-младият умира още в детството си. При смъртта на Садналег Ландарма бил изключен като наследник заради небудистките си възгледи и невъздържания си характер. Така до короната достига Ралпачен.[9]

В кралското гробище на тибетските крале внушителна колона възпоменава Садналег. Изсеченият на нея надпис макар и частично нечетлив потвърждава определени исторически събития. Важно за датировката на неговото управление е изявлението в текста, че войната с Китай започва по времето, когато той поема властта. Според аналите на Танг Китай и Тибет са във война през цялото време от 799 до 803 и следователно най-вероятно Садналег е заел трона между 800 и 804.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lee, Don Y. The History of Early Relations between China and Tibet: From Chiu t'ang-shu, a documentary survey, p. 144, and n. 3. (1981). Eastern Press, Bloomington, Indiana. ISBN 0-939758-00-8.
  2. Stein, R. A. (1972) Tibetan Civilization, p. 131. Stanford University Press. ISBN 0-8047-0806-1 (cloth); ISBN 0-8047-0901-7 (pbk)
  3. Shakabpa, Tsepon W. D. Tibet: A Political History (1967), p. 47. Yale University Press, New Haven and London.
  4. Ancient Tibet: Research Materials from The Yeshe De Project, p. 296. Dharma Publishing, Berkeley, California. ISBN 0-89800-146-3
  5. Richardson, Hugh. A Corpus of Early Tibetan Inscriptions (1981), pp. 72 – 81. Royal Asiatic Society, London. ISBN 0-947593-00-4.
  6. Beckwith, C. I. „The Revolt of 755 in Tibet“, p. 3 note 7. In: Weiner Studien zur Tibetologie und Buddhismuskunde. Nos. 10 – 11. [Ernst Steinkellner and Helmut Tauscher, eds. Proceedings of the Csoma de Kőrös Symposium Held at Velm-Vienna, Austria, 13 – 19 September 1981. Vols. 1 – 2.] Vienna, 1983.
  7. Ancient Tibet: Research Materials from The Yeshe De Project, p. 293. Dharma Publishing, Berkeley, California. ISBN 0-89800-146-3
  8. Lee, Don Y. The History of Early Relations between China and Tibet: From Chiu t'ang-shu, a documentary survey, pp. 145 – 146. (1981). Eastern Press, Bloomington, Indiana. ISBN 0-939758-00-8.
  9. а б Shakabpa, Tsepon W. D. Tibet: A Political History (1967), p. 48. Yale University Press, New Haven and London.
  10. Richardson, Hugh. A Corpus of Early Tibetan Inscriptions (1981), pp. 84 – 91. Royal Asiatic Society, London. ISBN 0-947593-00-4.