Направо към съдържанието

Караагач (Одеска област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.

Караагач
Нагірне
село
Знаме
      
Герб
Украйна
45.4306° с. ш. 28.4486° и. д.
Караагач
Одеска област
45.4306° с. ш. 28.4486° и. д.
Караагач
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонИзмаилски
Надм. височина26 m
Население2611 души (2001)
Основаване1812
Пощенски код68821
Телефонен код+380 4840
МПС кодBH, НН / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Караагач в Общомедия

Караагач (на украински: Нагірне; на руски: Нагорное; на румънски: Caragacii-Vechi) е село в Южна Украйна, част от Измаилски район на Одеска област и историческата област Буджак (Южна Бесарабия).

Селото е разположено на 10 километра източно град Рени, на източния бряг на езерото Кагул.

През 1812 година в селото се заселват български колонисти.[1][2]

След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година 2760 жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Таврия,[3] където основават село Николаевка.

В 1947 година Караагач е прекръстено на Нагорное.

Населението на селото възлиза на 2611 души (2001). Гъстотата му е 696,27 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 2611 100.00
Български 2223 85.13
Руски 139 5.32
Молдовски 118 4.51
Украински 82 3.14
Гагаузки 41 1.57
Беларуски 2 0.07
Немски 1 0.03
Други 5 0.19
  • Цани Гинчев (1835-1894), български просветен деец, учителствал в Караагач[5]
  1. www.bg-ua.org
  2. www.bg-ua.org
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  4. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 април 2018. (на украински)
  5. Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХІХ век, 1858-1877. Документи, София 1999, с. 10, 22, 218.