Кир Буличов
| Кир Буличов Игорь Всеволодович Можейко | |
| руски ориенталист и писател | |
 | |
| Роден | Игор Всеволодович Можейко
18 октомври 1934 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 септември 2003 г.
|
| Погребан | Марина Рошча, Русия |
| Националност |  Русия |
| Работил | писател, учен, пътешественик, журналист, колекционер |
| Литература | |
| Псевдоним | Кир Буличов, Игор Всеволодович Всеволодов, Николай Ложкин, Маун Сейн Джи, Лев Христофорович Минц |
| Период | 1960 – 2003 |
| Жанрове | научнофантастична литература, Повест, Детска литература |
| Известни творби | „Момиченцето от Земята“ |
| Награди | „Аелита“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Кира Алексеевна |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | rusf.ru/kb/ |
| Кир Буличов в Общомедия | |
И́гор Все́володович Може́йко (на руски: Игорь Всеволодович Можейко), по-известен като Кир Буличо̀в (на руски: Кир Булычёв), е руски учен, пътешественик, журналист, писател фантаст и колекционер.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 октомври 1934 г. в Москва. Завършва Института за чужди езици през 1957 г. и е изпратен като преводач в Бирма (днес Мианмар), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.
Като учен-изтоковед пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет; обхожда Памир, арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини, за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“. Написва книгите „Това е Гана“, „Пет хиляди храма на брега на Иравади“, „Не само памет“.
Кир Буличов умира на 5 септември 2003 г. в Москва.[1]
Фантастика
[редактиране | редактиране на кода]Започва да пише фантастика в 1965 година. Написва разказа „Когато динозаврите измряха“, публикуван в брой 1 на „Искатель“ през 1971 г., а под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир-Кира е името на жена му, а Буличов – моминското име на неговата майка). Написва книгите „Чудеса в Гуслярия“ (1972), „Хора като хора“ (1975), романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи „Момиченцето от Земята“ и „Приключение в бъдещето“, позната и като „Гостенка от бъдещето“ и други.
Превежда много американски научнофантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.
Колекционерство
[редактиране | редактиране на кода]Започва да колекционира икони и прекъсва, когато това става снобска мода. След това е нумизмат, събирач на ордени, на еполети, на военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. При това не само ги събира, но и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. И още една колекция: от кивери, каски и шлемове, оръжия и други предмети от времето на войната на Наполеон с Русия. Буличов има и колекция от портрети от руски художници от XVIII и XIX век. Той е член на Американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кир Булычев // Лаборатория Фантастики. Посетен на 30 ноември 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
