Комрат

Комрат
Comrat
	Комрат Comrat
— град —
	Изглед от Комрат
	Комрат
Страна	Молдова
Автономна единица	Гагаузия
Площ	16,4 km²
Надм. височина	52 m
Население	20 113 души (2014)
Кмет	Сергей Анастасов
Основаване	1770 г.
Първо споменаване	1770 г.
Пощенски код	MD-3800
Телефонен код	298
МПС код	GE
Официален сайт	www.comrat.md
	Комрат в Общомедия

Комра̀т (на гагаузки: Komrat; на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

История

Често се приема, че днешният Комрат е основан през 1789 година, макар че тази теза се отхвърля от някои историци, които на базата на запазените документи смятат, че градът е основан през 1818 година.^[3] Жителите на селището са българи преселници от Османската империя.^[4] Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма църква „Св. Йоан Предтеча“. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя). Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.^[5] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат, Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.

Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.

През 1925 година Комрат получава статут на град.^[6]

По време на Молдавската съветска социалистическа република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.

Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

Население

Население на града^[7]
Година	1877	1989	1991	1996	2004	2006	2008	2010	2012	2014	2016
Население	4935	25 800	27 500	27 400	23 429	22 369	25 000	25 000	25 600	26 000	26 300

Етнически състав

гагаузи – 70 %
молдовани – 10 %
руснаци – 10 %
българи – 5 %
други – 5 %

Образование

През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.

Учебни институции

Комратски държавен университет
Колеж по педагогика
Професионални училища

Личности

Борис Тукан – молдовски и израелски тюрколог-гагаузовед, диалектолог, лексикограф, преводач
Валентин Меднек – главен архитект на град Бендери
Сорана Гурян – писателка
Степан Топал – политик
Ирина Влах (1974) – башкан на Гагаузия
Николай Дудогло (1966) – депутат на Парламента на Република Молдова
Ана Харламенко (1960) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2008 – 2012).
Дмитрий Константинов (1952) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2012).

Побратимени градове

Истанбул (Пендик), Турция;
Хендек, Турция;
Сапанджа, Турция;
Кючуккьой, Турция;
Татлису, Кипър;
Москва (Соколники), Русия;
Грозни, Русия;
Бавли, Татарстан, Русия;
Болград, Украйна;
Будапеща (Ержебетварош), Унгария.

Галерия

Изпълнителният комитет на Гагаузия
Централен площад
Централен парк
Комратски държавен университет
Дом на културата
Хотел „Алтън Палас“
Търговски център „Комрат-Сити“

Източници

↑ www.statistica.md
↑ comrat.md
↑ Думиника, Иван. 230 Лет Комрату? Миф и реальность^{[неработеща препратка]}, www.svetlina.online, посетен на 22 август 2019 г.
↑ Константин Иречек, История на българите, стр.604
↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.
↑ Duminica, Ivan. Cu privire la modernizarea orașului Comrat în perioada interbelică (1918 – 1940). // (Revista de Etnologie și Culturologie”. Vol. XXV. 2019. с. c. 68).
↑ От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж – Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 235.

Външни препратки

[1] www.statistica.md

[2] rat.md

[3] Думиника, Иван. 230 Лет Комрату? Миф и реальность^{[неработеща препратка]}, www.svetlina.online, посетен на 22 август 2019 г.

[4] Константин Иречек, История на българите, стр.604

[дойнов-5] Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.

[6] Duminica, Ivan. Cu privire la modernizarea orașului Comrat în perioada interbelică (1918 – 1940). // (Revista de Etnologie și Culturologie”. Vol. XXV. 2019. с. c. 68).

[7] От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж – Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 235.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]