Куберова България
| Куберова България | |
 |
Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основана е около 680 г.[1][2] от прабългарския владетел Кубер в земите на днешната Северна Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България – прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизирано антично население (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват.[3] Печатът на Мавър – „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.
След похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, в днешната област Превеза в Южен Епир на Адриатическо море.[4]
В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при град Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания две съкровища се свързват с Куберова България.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205 – 206
- ↑ П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.
- ↑ Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 515.
- ↑ Павлов, Пламен. Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пл. Павлов. „Втората“ България в днешна Македония през VII-IХ в.
- П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.
