Ливий Андроник

Ливий Андроник
римски поет
Роден	около 280 г. пр.н.е. Тарент
Починал	около 200 г. пр.н.е. Рим, Римска република
Литература
Известни творби	„Одисея“
Семейство
Баща	неизв.
Майка	неизв.

Луций Ливий Андроник (на латински: Lucius Livius Andronicus) е първият римски поет, живял през ІІІ в. пр.н.е. Той е от гръцки произход, но още в детска възраст попада като пленник в Рим, където поставя началото на римската художествена литература на латински език. Превежда Омировата поема "Одисея" на латински език, което се смята за първия художествен превод в европейската литература. Освен това през 240 г. пр. Хр. той поставя първата театрална постановка на драма от гръцки тип в Рим.

Живот и творчество

Роден е роден около 284 г. пр. Хр. в град Тарент/Тарентум (днешният Таранто в Южна Италия) - гръцка колония и враг на Рим в Пировата война. През 272 г. пр. Хр. той е превзет от римляните и Андроник е пленен от тях. Отведен е в Рим, където става роб у фамилията на Ливиевците, а след като е освободен се нарича с името на бившия си господар, както е обичайно за освобожденците (либертините) в Древен Рим, които по традиция остават обвързани с фамилията на освободилите ги.

Впоследствие се занимава със съчинения по поръчка (често - на разни институции) и става известен в тази област. Също е и известен частен учител-граматик, обучаващ по латински и гръцки език знатни младежи. До това време художествената литература в Рим се твори и преподава на гръцки език, считан от римляните за годен именно за това, а латинският се употребява за по-официални и възприемани като действително сериозни цели, както и в местния фолклор и в религиозните церемонии. Андроник нагажда класически гръцки произведения, като Одисея (Odysseia, която за своите цели именува Одусия - Odusia) и мотиви от известни театрални пиеси със сюжети от древногръцката митология, към тази традиция. Вместо хекзаметри, той използва традиционният за Италия сатурнов стих (сатурний/фауний), който е по-кратък от хекзаметъра, а самите текстове са преразказвани, променяни и изопачавани, съобразно вкусовете, познанията и разбирания на публиката, дотолкова че по същество могат да се приемат за оригинални произведения на Ливий Андроник, в които новаторското е най-вече това, че са писани на латински език. „Латинската Одисея“ на Ливий Андроник се ползва като основно учебно помагало повече от 2 века, а от него вземат пример следващите римски поети и драматурзи, макар и бързо да го надминават по майсторство и да започват да употребяват в дейността си по-изтънчени и близки до гръцките първообрази изразни средства (Ений твори в хекзаметър, а Тит Ливий се изказва за езика на Ливий Андроник, като за твърде груб, като за ухото на неговите съвременници, и недостоен да им бъде цитиран, колкото и чудесен да се е виждал на Андрониковите), което е сред причините от цялото творчество на Андроник да оцелеят само незначителни фрагменти.

През 207 г. пр.н.е. на Ливий Андроник е възложено да композира песен за религиозна процесия на девойки - молитва към богинята Юнона (Хера) за помощ във войната с картагенците на братята Ханибал и Хаздрубал Барка. След разгрома на последния от войските на римския пълководец Ливий Салинатор, поетът е награден с правото да живее в Храма на Минерва на Авентинския хълм и му е позволено да създаде професионална гилдия на писателите и актьорите (той е и актьор и играе и пее в собствените си пиеси, прочувайки се и в това отношение).

Умира около 204 г. пр. Хр. на приблизително 80-годишна възраст.

Външни препратки

Запазените фрагменти от Ливий Андроник в оригинал на латински