Направо към съдържанието

Луций Корнелий Сципион (консул 259 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Корнелий Сципион.

Луций Корнелий Сципион
L. Cornelius L.f.Cn.n. Scipio
римски политик
Роден
306 г. пр.н.е.
Починал
250 г. пр.н.е. (56 г.)
Семейство
РодКорнелии 
БащаЛуций Корнелий Сципион Барбат[1][2]
Майканеизв.
Братя/сестриГней Корнелий Сципион Азина[3][4]
Съпруганеизв.
ДецаПублий Корнелий Сципион[1][5]
Гней Корнелий Сципион Калв[1][6]

Луций Корнелий Сципион (на латински: Lucius Cornelius Scipio) e политик на Римската република през първата пуническа война.

Произлиза от важната фамилия Корнелии и е от нейния най-прочут клон Сципион. Син е на Луций Корнелий Сципион Барбат (консул 298 пр.н.е.).

Сципион започва своята кариера на служба като едил. През 259 пр.н.е. е избран за консул с Гай Аквилий Флор. Като главнокомандващ той превзема град Алерия на Корсика и почти цяла Сардиния. След тези победи той получава триумф.

През 258 пр.н.е. Сципион става цензор заедно с Гай Дуилий. Той освещава храм на богинята на бурите Темпестас, понеже неговата флота във войната не е пострадала от бури.

На неговия саркофаг в гробницата на Сципионите е запазен най-старият поетичен надпис.[7][8] Стихът на руски:

В одном согласны все римляне —

Был на войне он лучшим мужем,

Люций Сципион, сын Бородатого;

Он был у вас и консулом, и цензором, и эдилом.

Он взял войною Корсику, Алерию; а в городе

Он Бурям храм воздвиг, обещанный за помощь.

  1. а б в L. Cornelius (323) L. f. Cn. n. Scipio // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 628 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. L. Cornelius (323) L. f. Cn. n. Scipio // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 723 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 832 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. 817 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. Corpus Inscriptionum Latinarum 2,1, Nr. 9:] Honc oino ploirome cosentiont R[omane] | duonoro optumo fuise viro | Luciom Scipione filios Barbati | consul censor aidilis hic fuet a(pud vos) | hec cepit Corsica Aleriaque urbe | dedet Tempestatibus aide mereto[d].
  8. CIL 6, 1287