Михаил Агбунов
| Михаил Агбунов | |
| Роден | Михаил Василевич Агбунов
|
|---|---|
| Починал | 19 октомври 2009 г. (на 57 г.)
|
| Погребан | Болград, Украйна |
| Учил в | Одески национален университет „Иля Мечников“ |
| Научна дейност | |
| Област | археология, история, историческа география |
| Учил при | Леонид Суботин |
| Известен с | специалист по древна география и корабоплаване на Северното Причерноморие |
| Титла | доктор на историческите науки |
Михаил Василевич Агбунов (на украински: Михайло Васильович Агбунов) е съветски, руски и украински учен от български произход, писател, доктор на историческите науки, археолог и пътешественик-изследовател.[1][2] Бил е председател на Руската асоциация по история на корабоплаването и корабостроенето. Той има значителен принос за теоретичното изучаване и популяризирането на знанията за древната история на скитите в Черноморския регион. Той е автор на книги, научни и научно–популярни трудове по историческата география на древния свят.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Агбунов е роден на 8 август 1952 г. в град Болград, Украинска ССР, в българско семейство от потомци на задунайски колонисти. Още в детството си проявява интерес към археологията, взима участие в училищния кръг в археологическите проучвания и разкопки в Болградски район. Училищният кръг се ръководи от бъдещия известен археолог Леонид Суботин, който става първи учител на Михаил и негов близък приятел до края на живота. Една от техните заслуги в началото на 70-те години на XX век е откриването на множество археологически обекти от различни исторически епохи в южна Украйна, сред които и Зализничното находище от среднокаменната епоха и спасяването на съкровищницата от бронзови предмети в селището от късната бронзова епоха – Нови Трояни II, край село Нови Трояни. През 1978 г. завършва Историческия факултет на Одеския национален университет „Иля Мечников“. През 1985 г. защитава дисертация в Московския държавен университет.[1]
Той успява да проучи наличната информация на древната география за местоположението на древногръцките селища в района на Северното Причерноморие. Провежда редица исторически и географски експедиции върху копие на древногръцката диора Ивлия (името на дъщеря му), изградено с негово участие. Следвайки пътищата на древните моряци в Черно и Средиземно море, както и в Атлантическия океан, Ивлия преодолява над 3000 морски мили за 6 сезона на експедиция. Корабът посещава повече от 50 пристанища в Европа, като завърши плаването си в Париж. За първи път в света морските качества на древногръцката диера са тествани на практика и са получени фундаментално нови данни за техниката на управление на древни кораби. Но плановете за изграждането на втората Ивлия и извършването на нови пътешествия и открития по нея не се сбъдват.[1]
През 2000 г. Михаил Агбунов се завръща в Украйна. Неговият интерес се насочва към историята на съвременна Южна Украйна през годините на масовата миграция на българи през XIX век. Той работи в тясно сътрудничество с много периодични издания, публикува различни материали и резултатите от своите изследвания. Като един от основателите на Фонда „Иван Инзов“ (основан през 2005 г.), работи за съхраняване на паметта на българския пазител – за възстановяването на мавзолея на Иван Инзов в гробището в Болград, събира и проучва неговото наследство. Няколко години работи върху поредица научно–приключенски романи, сюжетът на които се развива от древността до наши дни. Допринася за създаването на исторически и културен резерват „Скития“, пише за историята на родния град Болград. Умира при неясни обстоятелства на 19 октомври 2009 г., погребан е в гробищата на Болград.[1][3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]През 1980-те г. Михаил Агбунов започва да се занимава с научна литература, негови творби са:[1]
- 1985 – „Загадки на Понт Евксинус (Древна география на Североpападен Черноморски регион)“
- 1987 – „Античен пилот на Черно море“
- 1989 – „Пътешествие към мистериозната Скития“
- 1992 – „Антична география на Северния Черноморски регион“
- 1993 – „Олимпийски богове: древни митове и легенди“
- 1994 – „Древни митове и легенди: митологичен речник“
- 1996 – „Подвизите на Тезей: митове“
- 1998 – „Персей и Горгона Медуза“
- 2004 – „Скития (исторически и географски есета)“
- 2009 – „Генерал–пазител (Живот и дейности на Иван Инзов)“
Последната книга „Генерал–пазител (Живот и дейности на Иван Инзов)“ (издадена в Арциз през 2009 г.) е посветена на Иван Никитич Инзов, попечител на българските колонии в региона, който изиграва важна роля за уреждането на заселниците и им предостави различни ползи, които им позволяват не само да създават, но и да поставят основите за просперитет на „Нова България“ в земите на Буджак.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Михаил Васильевич Агбунов // livelib.ru. Посетен на 31 март 2020. (на руски)
- ↑ Михаил Васильевич Агбунов // publ.lib.ru. Архивиран от оригинала на 2020-01-23. Посетен на 31 март 2020. (на руски)
- ↑ „При странных обстоятельствах погиб Михаил Агбунов“ // octopus.ru, 1 ноември 2009. Посетен на 31 март 2020. (на руски)
