Направо към съдържанието

Момчил (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчил
КомпозиторЛюбомир Пипков
ЛибретистХристо Радевски
ОсноваДен последен, ден господен“ на Стоян Загорчинов
ЖанрГероична опера
Действиятри действия (шест картини)
СъздаванеРодопите и Беломорието през 14 век
Премиера24 септември 1948
Действащи лица
Момчил – войвода на хуасрите (тенор)
  • Събо – негов побратим (баритон)
  • Елена – болярка (сопран)
  • Ефросина – сестра на Момчил, монахиня (мецосопран)
  • Хубавела – кръчмарка (сопран)
  • Смил – неин мъж (бас)
  • Дядо Кузман – просяк-скитник (баритон)
  • Батул (тенор), Халахойда (баритон) и Райко (тенор) – хусари
  • Панчу – болярин (бас)
  • Първи вестител (тенор)
  • Втори вестител (баритон)
  • Михаил Асен – 12-годишен син на Иван Александър (без пеене)
  • Мария – дъщеря на византийския император Андроник (без пеене)
  • Хусари, боляри, болярки, войници, стражи, селени, селянки, татри, монаси, монахини, сърби, деца, народ

Момчил е опера на българския композитор Любомир Пипков.

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Още по време на споровете около операта „Янините девет братя“ у Любомир Пипков се заражда идеята за създаването на ново произведение от този жанр. По думите на композитора през 1939 г., „когато германците започнаха да нахлуват в славянските земи“, той се спрял на сюжета на „Момчил“. Фабулата на операта е взета от романа „Ден последен, ден господен“ на Стоян Загорчинов. Либретото е написано от поета Христо Радевски с активното участие на композитора. Въпреки че операта е с исторически сюжет от Средновековието, в нея личи стремежът на авторите ѝ да изкажат негодуванието си от действията на ръководителите на страната. В операта недвусмислено се изтъкват приликуте между живота на народа от времето непосредствено преди нахлуването на османците в страната ни и живота на народа, изживяващ пряката опасност от навлизането на германски войски в България.

Либретистът Христо Радевски се спира преди всичко на героичното от романа на Загорчинов – епизодите за Момчил, а не тези за Теодосий Търновски, както е в книгата. Именно затова операта е наречена „Момчил“, на името на главния ѝ герой. В либретото са обрисувани две периода от дейността на Момчил: първият – като водач на хусарите, а вторият – като защитник на народа срещу подтисниците-боляри, беорец срещу крепостничеството и като организатор на народа срещу нахлуващите османски орди. Пипков възнамерява операта му да бъде завършена и поставена още по време на войната, но поради бомбардировките над София (по време на които е разрушен и театърът) той няма възможност да завърши изцяло произведението си. „Момчил“ е завършена окончателно след социалистическата революция на 9 септември 1944 г. Първото представление е на 24 септември 1948 г., в Софийската народна опера. Диригент е Асен Найденов, а режисьор – Михаил Хаджимишев.

  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976