Направо към съдържанието

Никола Кондов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Кондов
български общественик
Роден
около 1850 г.
Починал
14 юни 1910 г. (60 г.)

Никола Костадинов Кондов е български общественик и предприемач от Македония.

Роден е около 1850 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Баща му Костадин Илиев Стоянов е един от най-богатите граждани в Прилепска околия. Учи при Димитър Миладинов, Йордан Хаджиконстантинов Джинот, Райко Жинзифов и Кузман Шапкарев. След това Никола Кондов заминава да учи в Солунската гръцка класическа гимназия. Владее отлично гръцки, турски, влашки и албански. След смъртта на родителите му е принуден да прекъсне обучението и си и се завръща в родния си град. Жени се за Елисавета Димитрова Лепавцова в 1872 година, дъщеря на възрожденеца Димитър Лепавцов.[1]

От 1873 до 1881 година заема в Прилеп държавната длъжност сандъкъмени, ковчежник. В продължение на много години е избиран за църковен настоятел, епитроп на Трескавецкия манастир и председател на прилепското читалище.[1]

Никола Кондов използва доброто си положение пред турската власт и харчи големи суми лични пари, за да защити българските жители на Прилеп по време на изстъпленията на башибозука при Босненското въстание в 1875 година, по време на Априлското въстание в 1876 година и по време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година.[1]

Преди Берлинския конгрес Кондов организира подписването на селските кметове в Прилепско на протест до представителите на Великите сили на конгреса срещу оставянето на Македония в рамките на Османската империя, връчен по време на конгреса.[2]

Никола Кондов взима участие в освободителното движение на българите. В 1880 година при подготовката на Демирхисарския заговор осигурява оръжие за четите на Димитър Чакрев и Спиро Църнев.[2] След провала на заговора при предателство на Никола Крапчев, е преследван от властите и в 1881 година бяга в Свободна България.[3]

Установява се със семейството си в София, където заедно с тъста си Диме Лепавцов основава тютюнева фабрика „Македония“. След това Никола Кондов е държавен чиновник на различни длъжности по финансовото ведомство, включително и съветник при Върховната сметна палата.[4]

Никола Кондов умира внезапно на 14 юни 1910 година в Трън по време на гостуване при една от дъщерите си.[4]

Негови синове са революционерът Константин Кондов и адвокатът Георги Кондов.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Кондов
Чакрев
 
Бела Мара
Кондова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Мърмев
 
Илия Кондов
 
Найдо Беломарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован
Кондов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин
Кондов
 
Тана
Шопчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Кондов
 
Бомболова
 
Йонка Крапчева
(1839 - 1939)
 
Никола Крапчев
(1838 - 1915)
 
Григор Кондов
(? - 1913)
 
Йосиф Кондов
(1868 - 1944)
 
Райна Саздова
(1878 - 1975)
 
Никола Кондов
(1850 - 1910)
 
Елисавета Лепавцова
(1878 - 1975)
 
Цона Бутлева
 
Никола Бутлев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Кондов
(1874 - 1929)
 
Георги Кондов
(1888 - 1935)