Направо към съдържанието

Ом мани падме хум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ом мани падме хум
Мантрите ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ (вляво в различни цветове) и ОМ ВАДЖРАСАТВА ХУМ (от дясно цялата в червено), написани на тибетски върху скала в двореца Потала

Ом мани падме хум (в тибетските приемствености още Ом мани пеме хунг [1], санскрит: ओं मणिपद्मे हूं) е будистка мантра, свързана най-вече с четириръката форма на Авалокитешвара (Любящите очи, тибетски: Ченрезиг, кит.: Гуан Ин, яп. Каннон). Мани означава „скъпоценност“ или „зърно“, Падма означава „лотосово цвете“, което е свещено цвете за будистите. В терма традициите семенната сричка хри се добавя в края на мантрата, правейки седем срички.[2]

Тази мантра е особено почитана от школата Гелуг, към която принадлежи Далай Лама, считан за инкарнация на Ченрезиг или Авалокитешвара.

Тази мантра често може да се види гравирана върху скалите в Тибет и района на Хималаите, или изписвана върху хартия, а също и на молитвените колела, тъй като се смята, че по този начин благословията на мантрата се разпространява.

Ползите от мантрата

[редактиране | редактиране на кода]

Казано е:[2]

  • Рецитирането на ом мани падме хум сто или хиляда пъти е равно на ползата от рицитирането на целия Канджур.
  • Рецитирането на ом мани падме хум десет хиляди пъти затваря вратата към прераждането в по-низшите сфери на прераждане.
  • Рецитирането на ом мани падме хум един милион пъти човек достига необратимо ниво на бодхисатва.
  • Рецитирането на ом мани падме хум десет милиона пъти човек става съвършен буда.

Всяка от нейните срички разтваря по едно смущаващо чувство:

  • ОМ – трансформира гордостта и егоизма
  • МА – ревността и завистта
  • НИ – привързаността и егоистичните желания
  • ПЕ – невежеството и объркването
  • МЕ – алчността и скъперничеството
  • ХУНГ – омразата и гнева

От втория Кармапа Карма Пакши произлиза традицията за груповото пеене и рецитиране на мантрата, особено почитана също и от последователите на Далай Лама.

Средната част на мантрата манипадме често е интерпретирана като „скъпоценност в лотоса“, санскрит мани „скъпоценност, скъпоценен камък, чинтамани“ местния падеж падмалотос“, но според Доналд Лопес манипадме е много по-вероятно да е всъщност в звателен, а не в местен падеж, отнасяйки се до бодхисатва, наречен манипадма, „Скъпоценният лотос“ – алтернативен епитет на бодхисатва Авалокитешвара.[3]

Лопес също така отбелязва, че повечето тибетски будистки текстове считат превода на мантрата за второстепенен, като вместо това те концентрират вниманието си върху съответствието на шестте срички на мантрата с различните други групирания на шест в будистката традиция.[4] Например в Ченрезиг садхана Цангсар Тулку Ринпоче разширява значението на мантрата, взимайки нейните шест срички, за да обясни пречистващото ѝ въздействие в шестте по-ниски съзнателни сфери на съществуване:[5]

Сричка Парамита Пречиства Самсара сфера Цветове Божествен символ (Желаят) да се преродят в
Ом Щедрост Гордост / Его Деви Бял Мъдрост Съвършената сфера на Потала
Ма Морал Завист /Страст за развлечение Асури Зелен Състрадание Съвършената сфера на Потала
Ни Търпение Страст / желание Хора Жълт Тяло, реч, ум
качество и активност
Девачен
Пад Трудолюбие невежество / предразсъдък Животни Син Спокойствие присъствие на защитник (Ченрезиг)
Ме Себеотрицание Нищета / притежание Прети (гладни духове) Червен Блаженство Съвършената сфера на Потала
Хум Мъдрост Агресия / омраза Нарака Черен Качество на Състрадание присъствието на Лотусовия трон на Ченрезиг
"Много е добре да се рецитира мантрата Ом Мани Падме Хум, но докато го правите трябва да мислите за нейния смисъл, за смисъла на шестте срички, който е велик и всеобхватен… Първата сричка, Ом […] символизира нечистите тяло, реч и ум на практикуващия, но също символизира и чистите тяло, реч и ум на Буда[…]"
"Пътят е посочен от следващите четири срички. Мани означава скъпоценен камък, символизиращ причините на метода: алтруистичното намерение да станеш просветлен, състрадание и любов[…]"
"Двете срички падме, означаващи лотос символизират мъдростта[…]"
"Чистотата трябва да бъде постигната чрез неразделимо единство на метод и мъдрост, символизирана от последната сричка хум, която означава неразделимост[…]"
"И така шестте срички ом мани падме хум означават, че в зависимост от практиката на пътя, който е неделимо единство на метод и мъдрост, вие можете да трансформирате вашите нечисти тяло, реч и ум в чистите тяло, реч и ум на Буда[…]"
— Н. С. Тенцин Гяцо, 14-и Далай Лама, „Ом Мани Падме Хум“[6]

Дилго Кхиенце Ринпоче

[редактиране | редактиране на кода]
"Мантрата Ом Мани Пеме Хум е лесна за произнасяне, но тя е твърде мощна, защото съдържа същността на всички учения. Когато произнасяте първата сричка Ом тя е благословена да ви помогне да постигнете съвършенство в практикуването на щедрост, Ма помага да усъвършенствате практиката на чиста етика, и Ни помага да се постигне съвършенство в практиката толерантност и търпение. Пе, четвъртата сричка помага да се постигне съвършено постоянство, Ме помага да се постигне съвършенство в практиката на концентрацията и накрая последната шеста сричка Хунг помага да се постигне съвършенство в практиката на мъдростта.
„По този начин рецитирането на тази мантра ни помага да постигнем съвършенство в шестте практики от щедрост към мъдрост. Пътят на шестте съвършенства е път, извървян от всички буди на трите времена. Какво тогава би било по-смислено от това да се каже мантрата на глас и да се постигнат шестте съвършенства?“
Дилго Кхиенце Ринпоче, Съкровището сърце на просветлените[7]
  1. Произношение на мантрата, така както е напявана от тибетец: Wave Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine. и RealPlayer формат Архив на оригинала от 2013-09-15 в Wayback Machine..
  2. а б Виж също oṃ mani padme hūṃ, Rigpa Shedra Wiki
  3. Lopez, 331; звателният падеж трябва да бъде в женски род
  4. Lopez, 130
  5. Tsangsar Tulku Rinpoche, Chenrezig sadhana
  6. Gyatso, Tenzin. Om Mani Padme Hum Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine.
  7. Dilgo Khyentse Rinpoche, Heart Treasure of the Enlightened Ones. ISBN 0-87773-493-3
  • Lopez, D. S. (jr.) Prisoners of Shangri-la: Tibetan Buddhism and the West. Chicago University Press, 1988. (стр.114ff.)

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]