Паисий Врачански (Вселенска патриаршия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за епископа на Вселенската патриаршия. За епископа на Българската вижте Паисий Врачански (Българска патриаршия).

Паисий
български духовник
Роден
Починал

Паисий е православен български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в пловдивското село Деремендере. През 40-те години на XIX век е монах в Бачковския и Кукленския манастир. От 1852 до 1860 година е свещеник в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.[1]

На 25 януари 1860 година йеродякон Паисий е ръкоположен в катедралата „Свети Георги“ за велички епископ и е назначен за викарий на самоковския митрополит.[3][2]

На 12 ноември 1860 година замества преместения в Пирот Доротей като врачански епископ.[4][5] Във Враца епископ Паисий не подкрепя движението за българска църква и не е приет добре от българската община, която предприема действия за отстраняването му.[1] През 1865 година Паисий е принуден да замине за Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх.[6] На 21 март 1866 година Паисий се връща в епархията си.[7] Принципно резидира в Оряхово, а не във Враца.[1]

След учредяването на Българската екзархия, на 19 октомври 1872 година е избран за видински митрополит на мястото на Антим, избран за български екзарх. Не успява изобщо да стъпи в епархията си и живее в Цариград. През последната година от живота си ослепява. Умира в Цариград на 25 юли 1882 година. Погребан е на следния ден в църквата „Въведение Богородично“ в Ставродроми. Погребалната служба е водена от митрополит Кирил Гревенски в съслужение с епископите Яков Амфиполски и Павел Скопелски.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 489.
  2. а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βιδύνης κυρός Παΐσιος. (;-1882) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 ноември 2019 г.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 173. Посетен на 4 юни 2017.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 187. Посетен на 6 март 2017.
  5. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 135 - 136.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 240. Посетен на 4 юни 2017.
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 251. Посетен на 4 юни 2017.
Мелетий велички епископ
(25 януари 1860 – 12 ноември 1860)
Даниил
Доротей врачански епископ
(12 ноември 1860 – октомври 1872)
Неофит
Антим видински митрополит
(19 октомври 1872 – 25 юли 1882)
последен