Панаир
Панаирите (на гръцки: πανηγύρι) са временни пазари и/или увеселения, периодично провеждани в даден град (по-рядко в село или дори в манастир), често свързани с определен празник през годината. Разграничават се търговски и нетърговски панаири.
Произход и развитие[редактиране | редактиране на кода]
Често се приема, че панаирите водят началото си от Античността. През 11 век ти се възраждат в Западна Европа, като ролята им е „да разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“[1]. Ползват се с подкрепата на църквата и закрилата на местните владетели[2], които осигуряват на търговците редица облекчения. През 17 век ролята на панаирите в европейския икономически живот намалява, а с развитието на търговията през следващия век се забелязва и известен упадък[3].
В българските земи[редактиране | редактиране на кода]
До Освобождението на много места в българските земи всяка година в разни краища стават големи търговски панаири на Гергьовден, Света Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и пр. Те са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на стоки, но и места за активни контакти и широка изява на творческия дух на българина. Там най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните етнографски области в България.
След 1878 година нараства ролята на постоянната магазинна търговия, поради което намалява значението на търговските панаири[4].
От всички области в българските земи най-големи и прочути търговски панаири, с международно значение, в миналото са били Узунджовският, Ескиджумайският, Серският, Прилепският, Долянският[5], Сливенският, Неврокопският.
Днес в България търговски е единствено международният Пловдивски панаир, където към традиционния есенен панаир (специализиран сега за производствени стоки) през 1980-те години се добавя пролетен панаир (за потребителски стоки), като възможностите на изложбения комплекс се използват целогодишно за организиране на търговски и други изложения, както и за културни прояви.
В някои градове панаирите (Видински панаир, Тарла в Русе) освен търговци привличат и други посетители, за които се предлагат развлечения, и те се превръщат във важно ежегодно събитие за населението. Аналозите на панаирите в българските села, все още широко разпространени и днес, са съборите, със силно преобладаващ увеселителен характер, играещи роля на ежегоден празник на селото.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 62 – 63
- ↑ Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София 1997, с. 546
- ↑ Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 70 – 71
- ↑ Енциклопедия България, том 5, П-Р, София 1986, с. 48
- ↑ Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59 – 82
