Педро II Арагонски
| Педро II Арагонски Pero II o Catolico | |
| 8-и крал на Арагон | |
 | |
| Роден |
1177 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 септември 1213 г.
|
| Погребан | Испания |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1196 – 1213 |
| Предшественик |  Алфонсо II Арагонски |
| Наследник | Хайме I Арагонски |
| Други титли | граф на Барселона; сеньор на Монпелие |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Барселона |
| Баща | Алфонсо II Арагонски |
| Майка | Санча Кастилска |
| Братя/сестри | Констанца Аргагонска |
| Съпруга | Мария дьо Монпелие (15 юни 1204 – 21 април 1213) |
| Деца | Хайме I Арагонски |
| Педро II Арагонски в Общомедия | |
Педро II Арагонски (на испански: Pedro II el Católico, на каталонски: Pere el Catòlic) e 8-ият крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I (Пере I), а също така и сеньор на Монпелие (1196 – 1213).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1178 г. в Уеска като син на Алфонсо II Арагонски, 7-и крал на Арагон, и на Санча Кастилска, дъщеря на краля на Кастилия Алфонсо VII.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Крал на Арагон
[редактиране | редактиране на кода]Коронясан е през 1196 г. след смъртта на баща си. Заварва държавата в затруднено положение. Новоприсъединените територии от Франция се бунтуват непрекъснато и установяването на кралската власт е почти невъзможно. Главна причина за това е липсата на финансови средства и все по-голямата задлъжнялост на кралската хазна.[1]
През 1204 г. е коронясан в Рим за крал на Арагон от папа Инокентий III и става васал на Ватикана, дължащ ежегоден данък. Така Педро II става първият арагонски крал, коронясан лично от папата.[2]
Брак с Мария дьо Монпелие
[редактиране | редактиране на кода]Педро през 1204 г. се жени за Мария дьо Монпелие, дъщеря на господаря на МонпелиеГийом VIII и византийската принцеса Евдокия Комнина.
От този брак се раждат:
- Хайме I Арагонски (2 февруари 1208 – 27 юли 1276), 9-и крал на Арагон
- Санча (1205 – 1206).
Кралят обаче се отнася лошо със съпругата си и тя заминава в Рим, за да се оплаче от него на папата. През 1213 г. тя умира неочаквано в Рим само на 33 години, а слуховете са, че Педро II е пратил отровители, за да я убият.
Педро II и катарите
[редактиране | редактиране на кода]През 1209 г. папа Инокентий III обявява Албигойския кръстоносен поход срещу катарите в Лангедок (Южна Франция) и техните покровители, в случая граф Раймон IV Тулузки – зет на Педро II.[3] Кралят има и други интереси в Южна Франция и много васали. Затова първоначално спазва неутралитет по отношение на кръстоносците.[4] През 1211 г. даже приема водача на кръстоносния поход Симон дьо Монфор и обещава да ожени сина си Хайме I за дъщеря му. Престолонаследникът на Арагон даже е изпратен като заложник при Монфор.[5]
Участие в битката при Лас-Навас-де-Толоса
[редактиране | редактиране на кода]
През 1212 г. папа Инокентий III обявява на Пиренейския полуостров кръстоносен поход против маврите – в случая династията на Държавата на Алмохадите, владеещи много земи на полуострова.[6] Походът е оглавен от кастилския крал Алфонсо VIII, подкрепян от кралете Педро Арагонски, кралете на Леон и на Португалия, Санчо VII, крал на Навара, също рицарски ордени и многочислени рицари както от Испания, така и от Южна Франция.
Кулминацията на военните действия е битката при Лас Навас де Толоса на 16 юли 1212 година. Педро II довежда 3000 рицари и отряд арбалетчици и командва левия фланг на кръстоносците. В резултат на битката халифът на Ал-Мохадите Якуб ан-Насир уплашен бяга в Мароко. Обединените християнски сили разгромяват маврите, а моментът се смята за повратен в Реконкистата.
В защита на Тулуза и Лангедок
[редактиране | редактиране на кода]След участието си в битката при Лас Навас де Толоса срещу маврите през 1212 г. Педро II е помолен от гражданите на Тулуза да стане техен защитник и той се съгласява. В началото на 1213 г. той се явява на църковния събор в Лавор, за да се застъпи за лангедокските аристократи, но усилията му са безуспешни. Така Педро II e принуден да тръгне с армията си в защита на катарите.
На 13 септември 1213 г. при обсадата на замъка Мюре близо до Тулуза, кралят загива в сражение, а кръстоносците на Симон де Монфор печелят битката.[7][8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución „Fernando el Católico“ (CSIC), 2010. [En línea].
- ↑ SMITH, Damian J., „Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163 – 179 Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
- ↑ SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
- ↑ „La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947 – 976. Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
- ↑ VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1
- ↑ ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
- ↑ Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
- ↑ El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6