Пекариеви
Пекариеви | ||||||||||||||||||||||||||||||
Огърличесто пекари (P. tajacu) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Palmer, 1897 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||
Пекариеви в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пекариевите[1] (Tayassuidae) са семейство непреживни чифтокопитни, сродни на свинете животни, разпространени в Южна и Северна Америка. Живеят на стада, наброяващи понякога стотина животни.
Еволюция
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранните фосили от древни представители на семейството са открити от периода на късен еоцен или ранен олигоцен в Европа. Кости от различни видове на пекариеви са откривани на всички континенти с изключение на Австралия и Антарктида. Предполага се, че са се отделили от общ предшественик дал началото и на съвременните свине. Пекариевите мигрират на юг от Северна Америка към Южна през новопоявилия се Панамски провлак преди около три милиона години. Съвременните видове са възникнали в резултат на еволюционните изменения възникнали от конкуренцията с местни южноамерикански видове възникнала след Големия американски обмен на видове. В Европа и Азия пекариеви изчезват в началото на плиоцен.
Характерни морфологични признаци
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че на външен вид пекариеви приличат много на диви свине, те притежават ред анатомични особености, които коренно отличават представителите на семейството от това на свинете:
- Стомахът при пекариеви е триделен. Той не е същински многокамерен стомах при преживните бозайници. Представен е от 3 отдела, като предния от тях има чифт колбасовидни слепи израстъка.
- Задните крайници имат 3 пръста, за разлика от свинете, които имат по 4.
- Горните бивни са насочени надолу и излизат извън устната подобно на хищниците. При свинете долните бивни излизат нагоре. Зъбите са 38 на брой. Зъбната формула е .
- На задната част на гърба при пекариеви има голяма жлеза, която отделя мускусен секрет. Посредством него пекари маркират територията си като оставят миризмата си по дървета, скали и други знакови предмети. Поради силната неприятна миризма американците наричат пекари „musk hog“ (мускусни свине).
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват 3 съвременни рода пекариеви с 4 вида:
- Разред Artiodactyla -- чифтокопитни
- семейство Tayassuidae -- пекариеви
- Род Catagonus
- Вид Catagonus wagneri -- чакско пекари
- Род Tayassu
- Вид Tayassu pecari (T. albirostris) -- белобърнесто пекари
- Род Pecari – Пекари
- Вид Pecari tajacu (Tayassu tajacu) -- огърличено пекари
- Вид Pecari maximus -- гигантско пекари
- Род Catagonus
- семейство Tayassuidae -- пекариеви
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|