Петър Иванов (просветен деец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Иванов.
| Петър Иванов | |
| български просветен деец | |
.jpg) Снимка от 1907 г. Фото Иван Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1927 г.
|
Петър Иванов е български просветен деец, поет, преводач и публицист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Иванов е роден в Ески Заара през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в Белград, но я напуска, за да постъпи във Втората българска легия. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите – майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.[2]
През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.[3] Завръща се в Ески Заара, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 година е учител в Сливен, а през 1873 година - в Карнобат.[3] През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и поставя първите театрални представления в града.
През 1875 година е съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание.[3] Забранено му е да учителства в пределите на Османската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.
Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на вестниците „Македония“, „Право“, „Шутош“, „Напредък“, „Зорница“, на списанията „Читалище“, „Училище“, „Ден“, а след Освобождението - на списанията „Наука“ (Пловдив), „Искра“ (Шумен), „Български преглед“, „Периодическо списание“, във вестниците „Марица“, „Южна България“, „Илюстрация Светлина“ и други. От 1874 година е дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1884 г. – негов действителен член.[3]
След Освобождението заема административни длъжности, занимава се с публицистична дейност, продължава да пише стихове, публикува мемоари.[3]
На 22 март 1898 година става първият български търговски агент в новооснованото българско търговско агентство в македонския град Сяр, Османската империя. Остава в Сяр до май 1900 година.[4]
На 23 октомври 1891 е награден с черногорски орден „Княз Данило I“ III степен, който той връща със специално писмо до черногорския крал Никола I Петрович от 6 декември 1913 година (след края на Междусъюзническата война).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Ракийска чума“ от Хайнрих Чокс (Цариград, 1873),
- „Стихотворения“ (Цариград, 1879),
- „Боят при Стара Загора“ (Пловдив, 1880),
- „Гарибалди – черти от живота му“ (Пловдив, 1879),
- „Хигиена“ (Сливен, 1882),
- „Апостоли за свободата“ (драма, Пловдив, 1884),
- „Възпоминание от разбърканите времена“ (Пловдив, 1884),
- „Нравственото възпитание и защо то е потребно за човека“ (Сливен, 1882),
- „Пътуване по словенските страни на Европейска Турция от Макензи и Ърби“ (Видин, 1891),
- „Песни из българската история“ (Видин, 1891),
- „Баща“ (разказ, Шумен, 1894 г.),
- „Учител“ (драма, из учителския живот в турско време, печатана в „Искра“ (Шумен, 1892),
- „На татков гроб“ (разказ, Искра, година ІІІ),
- „Римокатолическата пропаганда, нейното начало и сегашното ѝ устройство“ от Д-р Милоша.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Г-нъ Петръ Ивановъ // Илюстрация Свѣтлина 16 (6). юний 1908.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.
- ↑ а б в г д Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21.
- ↑ Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
| пръв | → | търговски агент в Сяр (22 март 1898 – май 1900) |
→ | Стефан Кукурлиев (управляващ) |
