Полезен идиот
Полезен идиот (на английски: useful idiot; на руски: полезный идиот) в политическия жаргон е термин, използван по адрес на хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. Типичен пример са граждани, симпатизиращи на Съветския съюз през времето на Студената война: човекът, за когото се използва този термин, наивно си мисли, че е приятел на Съветския съюз или другите социалистически страни, но в самия Съветски съюз към такива хора са се отнасяли с презрение и цинично са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда.
В наши дни терминът има по-широко значение – той включва и други хора, особено тези, които се изявяват като поддръжници на зла кауза, за която наивно вярват, че е добра. Както пише BBC, „Полезни идиоти в широкия смисъл на думата, са журналисти от Запада, пътешественици и интелектуалци, които дават своята благословия на тираните, като по този начин убеждават политиците и обществеността, че в тези тиранични страни царува утопията, а не концлагерите[1].
Произход на термина
[редактиране | редактиране на кода]Авторството на термина се приписва на Ленин.[2][3][4]
Според Грант Харис, старши референт в Библиотеката на Конгреса на САЩ, фразата отсъства в публикуваните трудове на Ленин.[5][6] Други твърдят, че е дело на Карл Радек.[7]
Статия в Ню Йорк Таймс от 1948 г. за съвременната италианска политика документира термина, използван в социалдемократическия вестник Уманита.[8]
Документалното предаване на Би Би Си Полезни идиоти назовава няколко известни автори като „полезните идиоти“ на Сталин, между тях Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Джордж Бърнард Шоу и др.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Полезни идиоти“, документален филм в две серии, BBC World Service, (Проверено на 28 януари 2015)
- ↑ Уточнение на редакцията за цитат в статията „Ходорковски моли Лондон да не сключва сделки с Кремъл“, BBC, Руска служба
- ↑ Мона Чарен, Полезни идиоти: Как либералите сгрешиха в Студената война и все още обвиняват първо Америка, 2003, ISBN 0-89526-139-1
- ↑ Пол Кенгър, Лъжите: Как враговете на Америка манипулираха прогресивните хора през ХХ век, 2010, ISBN 1-935191-75-6
- ↑ Уилям Сафайър в статията в „Ню Йорк Таймс“ „За езика“
- ↑ Boller, Jr., Paul F. Те никога не са казали това: Книга с фалшиви цитати, грешни цитати и подвеждащи препратки. New York, Oxford University Press, 1989. ISBN 0-19-505541-1.
- ↑ Политика. № 1, 1990. Издателство на ЦК на КП Естония. С. 105.
- ↑ „COMMUNIST SHIFT IS SEEN IN EUROPE; Tour of Two Italian Leaders Behind Iron Curtain Held to Doom Popular Fronts“, Arnold Cortesi, New York Times, 21 юни 1948 p. 14
- ↑ Полезни идиоти – част I
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Useful idiot и страницата „Полезный идиот“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |