Пътешествия (Марко Поло)
| Пътешествия | |
| Le Livre de Marco Polo | |
 Страница от „Пътешествията на Марко Поле“ | |
| Автор | Рустикело да Пиза |
|---|---|
| Създаден |  Италия |
| Първо издание | 1298 г. |
| Оригинален език | италиански |
| Вид | пътепис |
| Издателство в България | „Отечество“ (1986) |
| Преводач | Божан Христов |
| ISBN | ISBN 954-9426-02-5 |
| Пътешествия в Общомедия | |
„Пътешествия“[1] (на френски: Le devisement du monde), също „Пътешествията на Марко Поло“[2] или „Милионът“[3] (на италиански: Il Milione), е пътеписът на венецианеца Марко Поло, описващ пътешествията му в Азия, включително Персия, Китай и Югоизточна Азия между 1271 и 1292 г.
Книгата е написана през 1298 г. от Рустикело да Пиза, автор на рицарски романи, в затвора в Генуа, където е затворен и Марко Поло след пленяването му в битката при Курзола. Става много известна през XIV век.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Съвременните оценки на текста считат книгата за творба по-скоро на наблюдателен, отколкото на аналитичен автор или на такъв с голямо въображение. Марко Поло изглежда любопитен, толерантен и предан на Кублай хан, на когото служи в продължение на 2 десетилетия.
Пътеписът е разделен на 4 книги. Първата книга описва земите на Близкия изток и Централна Азия, откъдето Поло минава на път за Китай. Втората книга описва двора на Кублай хан, когото среща в лятната му столица Шанду през 1275 г., и Китай, който Поло нарича отделно Катай (Северен Китай) и Манджи (Южен Китай). Третата книга се занимава с крайбрежните райони на Ориента – Япония, Югоизточна Азия, Индия, Шри Ланка и Източна Африка. Четвъртата книга описва неотдавнашни войни между монголците и северни региони като Русия.
Въздействие
[редактиране | редактиране на кода]„Пътешествията на Марко Поло“ е рядко популярна в ерата преди появата на печатницата. Въздействието му върху картографията обаче се забавя. Първата карта, на която се появяват имена, споменати от Марко Поло, е „Каталунският атлас на Шарл V“ (1375), включващ 30 имена в Китай и доста други азиатски топоними. Венецианският монах и картограф Фра Мауро педантично включва всички топоними на Марко Поло в своята карта на света от 1450 г.
Книгата на Марко Поло със своите описания на богатства на Изтока служи като вдъхновение на Христофор Колумб да потърси път към Азия по море с курс на запад. Екземпляр на книгата с бележки, собственоръчно написани от Колумб, е сред притежанията в каютата му на кораба „Санта Мария“.
Пътеписът е преведен на много европейски езици още преди смъртта на Поло, но оригиналните ръкописи са загубени. Съществуват около 150 екземпляра на различни езици. В процеса на преписване и превод обаче са направени множество грешки, поради което има големи различия между отделните версии. Най-старият оцелял ръкопис е на старофренски със силно италианско влияние.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поло, Марко. „Милионът“, прев. Божан Христов, изд. „Отечество“, София, 1986 г.
- Поло, Марко. „Пътешествията на Марко Поло“, прев. Васил Атанасов, изд. „Лице“, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2020-10-18. Посетен на 2020-10-18.
- ↑ ortograph.com
- ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2020-10-18. Посетен на 2020-10-18.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Пътешествията на Марко Поло“[неработеща препратка], издание на сър Хенри Юл, проект Гутенберг
- „Пътешествията на Марко Поло“
|
