Райна Кабаиванска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райна Кабаиванска
българска оперна певица
В ролята на Тоска през 2004 г.
В ролята на Тоска през 2004 г.

Родена

Учила вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментипиано, вокал
Глассопран
Направлениеопера
Активностот 1959 г.
Известни творбиМадам Бътерфлай в „Мадам Бътерфлай
Тоска в „Тоска
Семейство
БащаЯчо Кабаивански

Уебсайт
Райна Кабаиванска в Общомедия

Райна Якимова Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка.[1]

Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна личност на Италия и два пъти музикант на годината.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година.[2] Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика.

От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов.[2] След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.[1][2]

Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва да участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера.[1] Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.[2]

Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които ѝ донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.

Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Италианският президент Джорджо Наполитано поздравява Райна Кабаиванска на концерт на 26 февруари 2009 г.
  • „Белини“, 1965 г.
  • Viotti d'oro, 1970 г.
  • „Златен Пучини“, 1978 г.
  • Илика, 1979 г.
  • „Монте Верди“, 1980 г.
  • „Лоренцо Великолепни“, 1990 г.
  • Академия Медичеа, 1990 г.
  • орден „Стара планина“, 1994 г.
  • Абиати, 1995 г.
  • Удостоена с титлата Почетен доктор на Нов български университет (11 март 1998 г.).[3]
  • „Един живот за музиката“, 2000 г.
  • специална награда за кариера – „Оскар“ от международните оперни награди, 2013 г.[4]
  • Почетен гражданин на София, 2014 г.
  • международна награда „Мария Калас 2019“[5][6]
  • Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“, 2023 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]