Направо към съдържанието

Рашко Чорапчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рашко Чорапчиев
български лекар и революционер
Роден
Рашко Петров Чорапчиев
Починал
16 юни 1894 г. (59 г.)

Националностбългарин
Учил вСредно училище „Любен Каравелов“
Семейство
Братя/сестриИван Чорапчиев

Рашко Петров Чорапчиев е български лекар и революционер.[1]

Роден е през 1837 г. или през 1840 г.[2] в Копривщица. Учи в родния си град, а след това в класното епархийско училище в Пловдив при Найден Геров. В периода 1856-1861 г. учи медицина във Виена. Доброволец е в Първата българска легия в Белград (1862), където се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. След завръщането си в Пловдив става главен лекар. Участва в лекуването на населението при избухналата холера през 1865 г. в Пловдив. Той е един от първите, които отварят аптека в града и създава лаборатория с микроскоп и реактиви за изследвания. Успява да освободи Васил Левски след затварянето му в Ташкапия. Получава и разпраща писма до участниците в комитета. Тайната азбука и знаците крие в библиотеката си. Оказва медицинска помощ на много ранени въстаници по време на Априлското въстание.[1]

След Освобождението завежда първата българска болница. Инициатор е за съдебен процес срещу хаджи Ариф и хаджи Сабана, които през август 1878 г. са осъдени на смърт.[1]

Умира през 1893 г.[1] или на 1 май 1840 г. във Виена.[2]

  1. а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 68 – 69.
  2. а б Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София, 1988, с. 525