Рилска река

Рилска река
	Рилска река
	Рилска река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Кюстендил; Община Рила; Община Кочериново
Дължина	51 km
Водосб. басейн	392 km²
Отток	6,26 m³/s
Начало
Място	Горно Рибно езеро; Рила
Координати	42°06′33.84″ с. ш. 23°29′35.88″ и. д. / 42.1094° с. ш. 23.4933° и. д.
Надм. височина	2225 m
Устие
Място	ляв приток на Струма → Бяло море (Егейско море)
Координати	42°03′42.12″ с. ш. 23°01′39″ и. д. / 42.0617° с. ш. 23.0275° и. д.
Надм. височина	346 m
	Рилска река в Общомедия

Рилската река е река в Западна България, област Кюстендил, общини Рила и Кочериново, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 51 km, която ѝ отрежда 83-то място сред реките на България. Отводнява южните склонове на Северозападния, северните склонове на Югозападния и западните склонове на Централния дял на Рила.

Рилска река изтича от североизточния ъгъл на Горното Рибно езеро, на 2225 m н.в., в циркуса, разположен между върховете Йосифица (2697 m) на изток, Канарата (2691 m) на юг и Кьоравица (2612 m) на запад в Централния дял на Рила. След като изтече и от Долното Рибно езеро и приеме отдясно притока си Маринковица, завива на запад-северозапад под името Манастирска река. Прави голяма изпъкнала на север дъга, завива на югозапад и след устието на най-големия си приток Илийна река (ляв) тече вече в западна посока под името Рилска река. До излизането си от планината при град Рила долината ѝ е дълбока и силно залесена. След град Рила завива на югозапад и навлиза в най-южната част на Дупнишката котловина, т.нар. Долно Дупнишко поле (Кочериновско поле), където долината ѝ става широка и плитка. След около 10 km се влива отляво в река Струма, на 346 m н.в., на 400 m югозападно от квартал „Левски“ на град Кочериново.

Площта на водосборния басейн на реката е 392 km², което представлява 2,27% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

на северозапад и север – с водосборния басейн на река Джерман, ляв приток на Струма;
на североизток и изток – с водосборния басейн на река Искър, от басейна на Дунав;
на югоизток – с водосборния басейн на река Места, от басейна на Егейско море;
на юг – с водосборния басейн на Благоевградска Бистрица, ляв приток на Струма;

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Маринковица
→ Гелска река
→ Рупа дере
→ Тахчийско дере
→ Бричеборско дере
← Друшлявица
← Калугерски дол
← Павлов дол
→ Илийна река
→ Череша дере
→ Ломница
← Елешница
→ Шереметя
← Калин
→ Дяволски води
← Каменица
→ Тъмното дере
→ Стамов Андък
→ Кобилишко дере
← Горанина река
→ Мечаро
← Логотица
← Лекишевица
→ Каменица
← Рилица
→ Гръчковец
→ Буковец

Реката е с преобладаващо снежно-дъждовно подхранване с късно пролетно пълноводие (май-юни) и зимно маловодие (февруари). Среден годишен отток при село Пастра – 6,26 m³/s, в устието – 3,35 m³/s.

По течението на реката в са разположени 6 населени места, в т.ч. 1 град и 5 села:

Община Рила – Рилски манастир (със статут на село), Пастра, Рила;
Община Кочериново – Стоб, Пороминово, Бараково.

Голяма част от водите на реката в горното и средното течение са използват за електродобив във ВЕЦ „Пастра“ и ВЕЦ „Рила“, а в Дупнишката котловина – за напояване.

По долината на реката преминава целият участък от 38 km на третокласния път № 107 от Държавната пътна мрежа от Кочериново до Рилския манастир.

На десния бряг на реката, на 4,8 km след устието на Илийна река се намира най-големият и един от най-старите български манастири – Рилският, който през 1961 г. е обявен за исторически паметник на културата и заедно с близките си околности се оформя в национален обект на вътрешен и международен туризъм.

В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област Македония.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 167.