Роже Кайоа

Роже Кайоа
Roger Caillois
	Роже Кайоа Roger Caillois
френски социолог
Роден	3 март 1913 г. Реймс, Франция
Починал	21 декември 1978 г. (65 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Учил в	Екол нормал (Париж); Практическо училище за висши изследвания
Научна дейност
Област	социология, литературна критика
Работил в	ЮНЕСКО
Литература
Жанрове	роман, разказ, есе
Награди	„Марсел Пруст“ (1978)
	Роже Кайоа в Общомедия

Рожѐ Кайоа̀ (на френски Roger Caillois, роден на 3 март 1913 г. в Реймс, умира на 21 декември 1978 г. в Кремлен-Бисетър, край Париж) е френски писател, социолог и литературен критик.

Биография

Завършва гимназиално образование в Реймс, където живее на ул. „Енкмар“ 75 – точно срещу къщата на Роже Жилбер-Льоконт, поет-авангардист и писател. Той се свързва с авторите на списанието „Голямата игра“ и дава за отпечатване първите си литературни текстове на Роже Жилбер-Льокон и Рьоне Домал.

Между 1929 и 1933 г. учи в Париж, участва в дейността на сюрреалистите и се сближава с Андре Бретон, Салвадор Дали, Пол Елюар, Макс Ернст и др.

През 1935 г. публикува отворено писмо до Андре Бретон и скъсва с кръга на сюрреалистите, за да се свърже с бивши сюрреалисти като Арагон и Цара, които издават списанието „Инквизиции“. Списанието си поставя за цел да изследва научно и сериозно човешките феномени под знака на нов рационализъм, вдъхновен от Гастон Башлар.

През 1938 г. заедно с Жорж Батай и Мишел Лейрис основават литературната група „Колеж по социология“. През същата година се запознава с Виктория Окампо – писателка, издателка и меценат, която го кани в дома си в Аржентина. Там живее по време на Втората световна война, като ръководи Френския културен институт в Буенос Айрес и започва да издава списанието „Les Lettres françaises“.

Завърнал се във Франция, той води в издателство „Галимар“ колекцията „Южен кръст“, посветена на литературата от Южна Америка, и превежда фантастични разкази на Хорхе Луис Борхес. В същата колекция са публикувани и произведенията на Неруда и Астуриас.

От 1948 г. е избран за висш функционер на ЮНЕСКО, където ръководи отдела за литература, а по-късно – отдела за културно развитие. През 1952 г. организира издаването на международното философско списание „Диоген“.^[1] Клод Леви-Строс също работи за ЮНЕСКО и когато в 1955 г. издава своята монография „Раса и история“, Кайоа се изказва критично, а Леви-Строс го репликира. През 1971 г. Кайоа е избран във Френската академия и когато две години по-късно там избират Леви-Строс, двамата отново изявяват различията си.^[2]

Роже Кайоа умира през 1978 г. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

Признание

През 1971 г. е избран за член на Френската академия.

През 1991 г. на негово име е учредена литературна награда.^[3]

Библиография

1938: Le Mythe et l'Homme
1939: L'Homme et le Sacré
1942: Puissances du roman
1948: Babel, orgueil, confusion et ruine de la littérature
1950: Description du marxisme
1951: Quatre Essais de sociologie contemporaine
1956: L'Incertitude qui vient des rêves
1957: Les Jeux et les Hommes
1960: Méduse et Cie
1961: Ponce Pilate, (récit)
1962: Esthétique généralisée
1966: Pierres
1970: L'Écriture des pierres
1973: La Dissymétrie
1973: La Pieuvre: essai sur la logique de l'imaginaire
1979: Approches de l'imaginaire
1991: Les Démons de midi
2007: Images du labyrinthe
2009: Jorge Luis Borges

На български

Човекът и свещеното (1939). Прев. Евгения Грекова. София: ЛИК, 2001, ISBN 954-607-406-3
Кайоа Р., Превъплъщения (из „Игрите и хората“, 1958), сп. Летература (Lettre international) 14 (1997), с. 24-27

Бележки

↑ Diogène, ISSN 0419-1633, тримесечно, продължава да излиза в издателство PUF.
↑ Panoff, M. Les frères ennemis: Roger Caillois et Claude Lévi-Strauss, Paris: Payot, 1993.
↑ Присъжда се годишно от ПЕН клуб – Франция и Дом на Латинска Америка на френски и латиноамерикански литератори; след 2007 г. се присъжда и награда за есе.

Външни препратки

((fr)) Биография на Роже Кайоа на сайта на Френската академия

[1] Diogène, ISSN 0419-1633, тримесечно, продължава да излиза в издателство PUF.

[2] Panoff, M. Les frères ennemis: Roger Caillois et Claude Lévi-Strauss, Paris: Payot, 1993.

[3] Присъжда се годишно от ПЕН клуб – Франция и Дом на Латинска Америка на френски и латиноамерикански литератори; след 2007 г. се присъжда и награда за есе.

[1]

[2]

[3]