Направо към съдържанието

Романьола Мирославова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Романьола Мирославова
Родена24 януари 1953 г.
Починала24 юни 2016 г. (63 г.)
Професияакушер, педагог, художествен ръководител, поет, текстописец
Националност България
Жанрпоезия
Награди„Витошко лале“,
„Свищовски лозници“,
награда на името на П. К. Яворов,
„Voci nostre“,
„Aldo Moro“
СъпругЕвтим Евтимов

Романьола Мирославова е българска поетеса. Авторка е на текстове на песни от поп музиката.

Родена е на 24 януари 1953 г. във Враца. Завършва акушерство в София, българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специализира Социална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи и по трите си специалности: в Трета акушерно-гинекологична болница „Райна Княгиня“, в социално-правния кабинет на същото заведение, в ДВХ № 7. Организатор е на културни дейности и е художествен ръководител на няколко литературни салона: „Витошко лале“ към читалище „Братя Миладинови“ в квартал Княжево, „Пролет моя“ към читалище „Никола Й. Вапцаров“ и „Вечери на кръста“ към читалище „Пенчо Славейков“, квартал Лозенец в София. От 2000 г. е заместник главен редактор на вестник „Новият пулс“.

Членува в Музикаутор и Съюза на българските журналисти. Авторка е на петнадесет стихосбирки, сред които „По стълбите на утрото“, „Въздишки от вулкан“, „Час преди залеза“; на четири книги за деца, сред които и „Подарък за Дядо Коледа“, отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература; на разкази, проза и пиеси. Превеждана е на руски, македонски, украински, беларуски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански.

Основател на литературния конкурс „Лирични гласове“ през 2012 г.

Паметна плоча на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова на дома им на ул. „Дукатска планина“ № 21А, София

Умира на 24 юни 2016 г. в болница в София след тежко боледуване.

В памет на Романьола Мирославова и Евтим Евтимов през 2019 г. издателство „Персей“ отпечатва сборника „Заедно“, събрал 120 техни стихотворения.[1]

Носителка е на множество награди за поезия, между които „Витошко лале“, „Свищовски лозници“, награда на името на П. К. Яворов. Получила е и три международни награди – „Voci nostre“, Анкона, 2006 и 2011 г. и „Aldo Moro“, 2007, Лече, Италия.