Сантиментална балада
Сантименталната балада е емоционален музикален стил, в който често се разглеждат теми свързани с романтични и интимни взаимоотношения и в по-малка степен със самота, смърт, война, злоупотреба с наркотици, политика и религия, обикновено по трогателен, но тържествен начин.[1] Баладите обикновено са достатъчно мелодични, за да привлекат вниманието на слушателя.[2]
Сантименталните балади се срещат в повечето музикални жанрове, като поп, съвременен ритъм енд блус, соул, кънтри, фолк, рок и електронна музика.[3] Обикновено с бавно темпо, баладите могат да съдържат пищен музикален аранжимент, който подчертава мелодията и хармониите на песента. Характерно е, че за баладите се използват акустични инструменти като китари, пиана, саксофони и понякога оркестров комплект. Много модерни „мейнстрийм“ балади включват синтезатори, барабанни машини и до известна степен, танцов ритъм.[4]
Сантименталните балади водят началото си от ранната музикална индустрия на Tin Pan Alley от края на XIX век.[5] Първоначално известни като „сълзливи“ или „балади за гостна“, те обикновено са сантиментални, наративни, строфични песни, публикувани отделно или като част от опера. Когато в началото на XX век започват да се появяват нови музикални жанрове, популярността им намалява, но връзката със сантименталността довежда до използването на термина балада за бавна любовна песен от 50-те години на XX век.[6]
Жанрове
[редактиране | редактиране на кода]„Мощни балади“
[редактиране | редактиране на кода]„Мощна балада“ | |
Стилистични корени | Арена рок, поп рок, хевиметъл, Хардрок |
---|---|
Културни корени | Началото на 70-те години |
Други теми | |
Софт рок, глем метъл, пауър поп, Постгръндж, съвременна музика за възрастни |
Саймън Фрит, британски социомузиколог и бивш рок критик, идентифицира произхода на „мощната балада“ в емоционалното пеене на соул артисти, особено Рей Чарлз, и адаптирането на този стил от изпълнители като Ерик Бърдън, Том Джоунс и Джо Кокър, които създават песни с бавно темпо и често се превръщат в силен и емоционален припев, подкрепен от барабани, електрически китари и понякога хорове.[9] Според Чарлз Арън „мощните балади“ се появяват в началото на 70-те години на XX век, когато „рок звездите“ се опитват да предадат дълбоки послания на публиката, като същевременно запазват мистиката си на „мачо рокер“.[10] Хардрок „мощната балада“ обикновено изразява любов или сърдечна болка чрез своите текстове, преминавайки към безмълвна интензивност и емоционална трансцендентност с тежки барабани и изкривено соло на електрическа китара, представящо „силата“ в „мощната балада“.[11][12]
Арон твърди, че „мощната хардрок балада“ е навлязла в „мейнстрийма“ на американското съзнание през 1976 г., когато радиата дават нов живот на по-ранни любовни песни като Without You на „Бедфингър“, Stairway to Heaven на „Лед Зепелин“ и Dream On на „Аеросмит“.[10] Goodbye to Love на „Карпентърс“ също е определена като прототип на „мощна балада“, задвижвана от хардрок китарния звук на Тони Пелусо.[13] Британската хевиметъл група „Джудас Прийст“ съдава много „мощни балади“, някои от които са Dreamer Deceiver и Beyond the Realms of Death.[12]
На американската рок група „Стикс“ се приписва издаването на първата истинска „мощна балада“, песента Lady от 1973 г.[14] Нейният автор Денис ДеЙонг е наречен „бащата на мощната балада“.[15] През 80-те години на XX век групи като „Джърни“ и „Ар Е О Спийдвагон“ допринасят за превръщането на „мощната баладата“ в основна част от репертоара на хардрок изпълнителите, които искат да спечелят повече излъчвания по радио станциите и да задоволят женската аудитория с по-бавна и по-емоционална любовна песен. „Мотли Крю“ е една от групите, представящи този стил, с песни като Home Sweet Home и You're All I Need.[16] Едуардо Ривадавия описва няколко песни на германската рок група „Скорпиънс“ като „мощни блади“, сред които са Still Loving You, When the Smoke Is Going Down, Holiday и Wind of Change.[17] Почти всяка хардрок и глем метъл група е написала поне една „мощна балада“ за всеки албум, а звукозаписните компании често ги издават като втори сингъл от албума.
Когато грънджът се появява като контрапункт на ексцесиите на хардрока и глем метъла от 80-те години на XX век, една от отличителните черти на грънджа е липсата на „мощни балади“,[18] докато песните в неговия поджанр пост-гръндж включват балади.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ J. M. Curtis, Rock Eras: Interpretations of Music and Society, 1954-1984 (Popular Press, 1987), p. 236.
- ↑ Bronson, B., H. (1969). The Ballad as Song. Los Angeles: University of California Press
- ↑ Ord, J. (1990). Bothy Songs and Ballads. Edinburgh: John Donald.
- ↑ Lamb, Bill. What Is Pop Music? // Music. liveabout.com, 2018-09-29. Посетен на 2022-09-09. (на английски)
- ↑ P. Buckley, The Rough Guide to Rock (Rough Guides, 3rd edn., 2003), p. 378.
- ↑ Witmer. See also Middleton (I,4,i).
- ↑ Powers, Ann. POP VIEW; The Male Rock Anthem: Going All to Pieces // POP VIEW. nytimes.com, 1998-02-01. Посетен на 2022-09-15. (на английски)
- ↑ Burgess, Darrin. Rock Concert Question: Are Lighter Salutes Bad for the Environment? // News. livescience.com, 2006-07-15. Посетен на 2022-09-15. But fear not, "Free Bird" devotees. Lighting up en masse isn't all that bad for the environment. (на английски)
- ↑ S. Frith, "Pop Music" in S. Frith, W. Straw and J. Street, The Cambridge Companion to Pop and Rock (Cambridge: Cambridge University Press), pp. 100-1.
- ↑ а б Aaron, Charles (2002). "Don't Fight the Power". In Jonathan Lethem; Paul Bresnick (eds.). Da Capo Best Music Writing 2002: The Year's Finest Writing on Rock, Pop, Jazz, Country, and More. Da Capo Press. p. 132. ISBN 978-0-306-81166-1
- ↑ Metzer, David (2017). The Ballad in American Popular Music: From Elvis to Beyoncé. Cambridge University Press. p. 144. ISBN 9781108509749.
- ↑ а б Brown, Andy R. (2016). "The Ballad of Heavy Metal: Re-thinking Artistic and Commercial Strategies in the Mainstreaming of Metal and Hard Rock". In Gabby Riches; Dave Snell; Bryan Bardine; Brenda Gardenour Walter (eds.). Heavy Metal Studies and Popular Culture. Springer. p. 83. ISBN 9781137456687.
- ↑ Perrone, Pierre. Tony Peluso: Guitarist whose solos on The Carpenters' 'Goodbye to Love' ushered in the power-ballad era // Obituaries. independent.co.uk, 2010-08-02. Посетен на 2022-09-15. (на английски)
- ↑ Dominic, Serene. Power Me, Ballad Me: The Power Ballad Timeline // music. metrotimes.com, 2003-06-11. Посетен на 2022-09-15. (на английски)
- ↑ Dennis DeYoung on Story of Styx 70s Hit Lady // youtube.com. Посетен на 2022-09-15. (на английски)
- ↑ Harrison, Thomas (2011). Music of the 1980s. ABC-CLIO. p. 41. ISBN 9780313366000.
- ↑ Rivadavia, Eduardo. TOP 10 SCORPIONS SONGS // ultimateclassicrock.com, 2014-05-17. Посетен на 2022-09-15. (на английски)
- ↑ Harrison, Thomas (2011). Music of the 1980s. ABC-CLIO. p. 41. ISBN 9780313366000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Глобален звук на Smithsonian: Музиката на поезията – аудио образци на стихове, химни и песни в баладичен тон.
- The Oxford Book of Ballads, пълна книга от 1910 г. на Артър Куилър-Кауч